Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 215

Ето Ричард Скот, добрал се до морето и бодро продължаващ по-нататък. И енергията му не дава дори и признак за привършване, сякаш самият той я черпи нейде изпод земята. Ето и Мадам Цин подължава да изтребва меднозъбите каймани и прочие копитни и крилати рептилии, като постепенно завладява плацдарм в делтата на най-голямата пирянска река.

Морган изпрати Хауърд да наблюдава планетата на обзорния екран в голямата зала, а самият той се върна в кабината при Язон и Мета, за да управлява лично кораба, и без да се отвлича от каквото и да било, максимално да се съсредоточи върху Епицентъра. Това вече беше сериозно. Те се бяха доближили както никога до целта, и Язон неволно си зададе въпроса дали щеше да се повтори старият сценарий или въпреки всичко им предстоеше да направят велико откритие?

Могъщият „Конкистадор“ висеше над океана, като всеки миг щеше да се потопи във водата с корема си. Корабът използваше цялата мощност на електромагнитните си генератори и беше готов всеки миг да се стрелне в агмосферата на така наречения тих ход, тоест на гравитационна тяга. При такъв процес възникваше форсажно ускорение, а от дюзите не изригваше никакъв облак радиоактивен газ. На Язон му беше пределно ясно, че в никакъв случай не биваше да се устройва поредния ядрен взрив или дори някакво негово подобие. А на Морган обясни сполучливо, че ако продължи да взривява и изгаря всичко навред около себе си, рискуват да унищожат онова най-главно нещо, заради което бяха пролетели цялата галактика, и заради което бяха заровили толкова бойци в пръстта на тая дяволска планета. Затова и се предполагаше да атакуват възможния враг само с помощта на оръжие с локално действие. А прилагането на най-мощните лично Морган беше забранил категорично.

Две минути висяха над водата, пет, осем… какво пък, трябваше да се подготвят за излизане от кораба и потопяне в океана. Като за начало решиха да изпробват батискафа, оборудван с локални анихилатори, а по-нататък, ако и той не успее да мине между тези гъсти рифове, да слязат доброволци само в защитни скафандри. Кой щеше да се реши на такава доброволна мисия, дори и не смееха да предположат на глас. А за батискафа претендираха лично Морган, Мисон, Хауърд, и разбира се, Язон с Мета. Къде да се откажат от такова внезапно изсипало се върху главите им щастие?

Щастието обаче не се изсипа. Нещо друго заплашваше да се изсипе.

От океана изведнъж започна да се надига нещо толкова огромно, че дори и Морган, който се бе запознал бегло със структурата на морското дъно около Епицентъра, отказа да проумее къде е могло да се спотайва. Чувството на нереален кошмар заля всички, които гледаха предния екран на флагманския кораб. А журналистите, които продължаваха да излъчват картината в ефир, не бяха зарязали работата си само поради факта, както обясняваха по-късно, че вцепенението от страха им бе сковало всичките им крайници, и не им бе позволило да натиснат нито бутон, нито да настъпят педал.

Язон още в същия миг усети ужасна болка под черепа си и едва успя с огромно усилие на волята си да издигне защитен екран. Той бе очаквал нещо подобно, и преди да полетят към Епицентъра бе погълнал конска доза от ортопсироцилин — един нов психогенен препарат, който не предизвикваше толкова ужасни странични действия, както обикновения псироцилин. Във всеки случай, нито един медик до този момент не беше наблюдавал нежелателни ефекти у никого от рискувалите да пробват този суперпрепарат, усилващ мощността на биополето.