Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 218

Морган внимателно записа с любимия си архаичен начин — на хвърчащо късче хартия.

— Натъкнахме се на една група пирянци. Обикновени хора, не чудовища. Бяха четирима. Убихме ги.

Язон хвърли мигновен поглед към Мета. Ръката й вече стискаше конвулсивно пистолета. А как иначе? За щастие, Морган не забеляза нищо. Не му беше до това. Язон напрегна цялата си телепатическа мощ, за да успокои любимата си. Дали успя? Не можа да разбере. Пистолетът скочи обратно в кобура, но какво ли чакаше още занапред?

— … да беше видял само как се бият! Всеки продаде прескъпо живота си — отнесе със себе си минимум четирима от нашите, дори и момичето им…

— По дяволите момичето! Откъде са се взели? Там при вас какво, зверовете да не привършиха?

— Не, зверове има още, още притичват насам-натам. Вярно, че оредяха доста. Очевидно, онези пирянци са били гоначи.

— Нищо не разбирам! — възкликна Морган. — Вие проследихте ли откъде са дошли?

— Да, — отрапортува Мадам Цин. — Натъкнахме се на един защитен екран. Много мощен, дори и за очите е полунепроницаем. Най-вероятно зад него се крие някакво селище.

— Военна база?

— Едва ли. По-скоро там крият децата си и жените. Извини ме, Хенри. Какво казваш, Том? Ей, Хенри, Том оправи ракетата. В нея има само пет места, но ще се натъпчем. Хайде, довиждане.

— Но ти не довърши! — извика Морган.

— Довиждане!

И връзката прекъсна.

— Упорита женска! — изсумтя Морган. — Тони, иди я посрещни.

После бавно се извърна към Язон. Тежкият поглед на флибустиера не вещаеше нищо хубаво.

— Хенри — избърза Язон, изпреварвайки въпроса. — Имам нова идея.

— Не са ли малко множко за един час? — мрачно запита Морган.

— Нормално, Хенри. Това си е в реда на нещата. Така и трябва да бъде. Вече излизаме на финалната права. Те вече загиват, скоро ще се поздравим с победата. Доизслушай ме. Трябва да летим към Епицентъра колкото може по-бързо. Само че не на тая грамада, а на звездолета „Овен“. И направо с него да се потапяме. Нали си спомняш, когато ти разказвах за свойствата на този уникален кораб?

Морган буквално отвори уста, и изглежда, всички мисли, които не бяха пряко свързани с вълшебния звездолет, мигом напуснаха съзнанието му, сякаш се изпариха през някакъв отвор. Сметката на Язон се оказа абсолютно вярна. Импровизацията се бе удала. На всяка цена трябваше да отвлече вниманието на Морган от пирянците. И Язон не сбърка с темата.

В този момент се установи, че ги слуша и Мисон, сгушен в любимата си дупка, която наричаше ту лаборатория, ту работилница, ту килия. Фактически това беше паралелният пункт за управление на „Конкистадор“. Изобретателят веднага се намеси в разговора.