Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 216

Чудовището, издигнало се над морските дълбини, се оказа гигантски кашалот, дълъг триста метра. Уредите безстрастно свидетелстваха, че този нощен кошмар, това бълнуване на някой луд, е нещо съвсем осезаемо и реално. А бълнуването през това време действаше, подчинявайки се на собствената си логика, съвсем различна от тази, към която бяха привикнали хората.

Циклопическият кашалот бавно, сякаш преодолявайки непомерно усилие, откриваше неимоверната си паст. Разбира се, да прегризе линеен кръстосвач с дължина над километър не би успял, но въпреки всичко едва ли би се отказал да го захапе в някоя жизнено важна част. Но и да се стреля в тая гигантска маса също не беше разумно. Знаеше ли човек какви изненади можеше да крие това туловище. Да стрелят по него с тактическо оръжие беше несериозно, дори някак си смешно. А забраната за използване на стратегически средства бе заседнал прекалено дълбоко в съзнанието на екипажа, за да могат хей така за вяколко секунди да се пренастроят. Изводът като че ли се натрапваше от само себе си: да бягат, докато не е станало късно. Но дали упрямостта им, дали гордият боен дух, или обикновеното човешко любпитство свойствено в една или друга степен на всички присъстващи, не им позволяваше да натиснат бутона „старт“. Нещо чакаха.

И накрая го дочакаха.

Кашалотът накрая разтвори достатъчно широко своята паст, и оттам … не, само от пастта му. Ето това беше невероятно изненада! Гигантският кит се оказа не нов вид, а просто причудлив конгломерат от вече всички известни видове пирянски организми. Освен това те се оказаха извънредно много, и злобата им сякаш се бе акумулирала дълги години в тайнствените каземати на Епицентъра, за да се излее накрая върху врага. Дузиноноги, ланмари, жабоноси, гекони, агами, шипокрили, игуани, рогоноси, урченоиди, гигантски мокрици и мъхести червеи — всички тези уроди синхронно изригнаха от чреслата на кашалота навън. Хищно зейваха зъбати пасти, ръбати щипки щракаха оглушително, гърчеха се жила, хоботи, нокти, смукала… Всичко това се тресеше, друсаше, разпълзяваше и скърцаше, стържеше, хъркаше, грухтеше… Отвратително зрелище. Кошмарни звуци. Добре че, поне миризмите не се стигаха до кабината, но можеха да си представят от какъв род са…

Тук вече се наложи да използват тактическо оръжие. Изтреблението на безбройните твари беше проведено без икономия на средства, защото цялата тая гъмжаща маса правеше опити да облепи целия корпус на кораба. Дори успяха донякъде да се залепят, но в крайна сметка победата остана на страната на „Конкистадор“.

Но… Флибустиерският флагмански кораб въпреки всичко отлетя далеч от изкушението. Прекалено голямо беше сътресението. Морган имаше нужда да си поеме дъх, а и да осмисли случилото се нямаше да е лошо. Без да говорим за това, че след смъртоносната схватка целият океан в околността се превърна в някакво подобие на повърната маса и само у завършен параноик би възникнало желание да се гмурне в нея. За скафандри да не говорим, никой не мислеше дори и за батискаф!