Читать «Месарят» онлайн - страница 13

Коленичих, за да сапунисам долната част на корема. Дълго обикалях наоколо, съвсем лекичко, чак до вътрешната страна на бедрата.

Членът му беше страхотно огромен и напрегнат.

Съпротивявах се на желанието да го докосна, продължавах милувките отгоре и между бедрата. Сега той стоеше опрян на стената, с разперени на кръст ръце, облегнат на двете длани, издал корема си напред. Простенваше.

Усетих, че ще свърши, преди да съм го докоснала.

Отдръпнах се, седнах точно под душа и все така вторачена в неописуемо изпънатия член, зачаках да се поуспокои.

Топлата вода се стичаше по косите ми, под роклята. Наситеният с пара въздух се кълбеше около нас, размиваше формите и шумовете.

Той беше стигнал върха на възбудата, но без един-едничък жест, за да ускори развръзката. Чакаше ме, готов да чака толкова, колкото аз пожелая да разтегля насладата, да продължа болката.

Отново коленичих отпреде му. Членът, все още налят, подскочи.

Прекарах длан по топките му, тръгвайки от основата, близо до ануса. Членът щръкна още по-рязко, по-неудържимо. Хванах го с другата ръка, стиснах и започнах бавно да прокарвам дланта си нагоре-надолу. Сапунената пяна, с която бях намазана, чудесно улесняваше приплъзването. Двете ми шепи бяха пълни с топло и живо магическо вещество. Нагоре, надолу, все същият жест, все същият ритъм и стоновете над главата ми; застенах и аз, водата от душа залепваше за мен роклята ми като тясна свилена ръкавица и светът беше замрял на височината на погледа в долната част на корема му, с шума на шуртящата върху ни вода и плъзгащия се между пръстите ми член, с тези хладни и нежни, и твърди неща в ръцете ми, с мириса на сапун, на мокра кожа и на спермата, която се надигаше в дланта ми…

Течността бликна на тласъци, изпръска лицето и роклята ми.

Сега и той коленичи, близна върху лицето ми сълзите от сперма. Миеше ме, както се мие коте, старателно и нежно.

Светлата му валчеста глава, розовият му език върху бузата ми, бледите му сини очи, натежалите като от опиат клепачи. И отмалялото му тежко тяло, тяло от изобилие…

Светлозелено дъждовно поле под тихия ветрец в клоните… Есен е, вали, аз съм малко момиченце, крача из парка и главата ми се мае от миризмите, от капките по кожата и дрехите, на пейката зървам един дебел господин и той ме гледа, гледа ме така втренчено, че аз пишвам както съм права, ходя и пишкам, валя и ръся топли капки върху парка, върху земята, в гащичките си, аз валя, аз сияя…

Той бавно ми свали роклята.

После ме положи върху топлите плочи и без да спира душа, започна да ме целува по цялото тяло. Могъщите му ръце ме повдигаха и обръщаха с безкрайна нежност. Нито твърдият под, нито яките му пръсти ми причиняваха болка.

Отпуснах се напълно. И той положи мекотата на устните си, влагата на езика си в свивките на ръцете, под гърдите, по врата, зад коленете, между двете полукълба на задника, устата му ме обходи цялата, от единия до другия край на гърба, от вътрешната страна на бедрата, до коренчетата на косата.