Читать «Месарят» онлайн - страница 11

Сега плувах цялата в горещия въздух, отдавах се на повтарящите се жестове пред касата, на тежкия поглед на месаря. Усещах се облепена от безволно очакване, времето и нещата се оцеждаха по мен, някои участъци от тялото ми оставаха безжизнени, други шупваха, заквасени от скрита ферментация.

От хората се носеше мирис на плажно масло и море; мъжете имаха полепнали песъчинки по космите на краката, жените — на тила и в свивките на лактите; децата стискаха кофички, лопатки и сладолед; стопанинът и месарят сновяха между витрината и дръвника, мелачката и хладилника; сатърът разсичаше ребрата с отсечени удари, трионът режеше големия кокал на бута, ножовете разтваряха месото и аз прибирах парите в касата — опипаните от безброй ръце банкноти.

Часовете течаха и погледът на месаря дълбаеше чак зад тила ми. Изрязваше един говежди хълбок с източени черни мускули, когато ръката му поддаде. От палеца бликна кръв, едри пурпурни капки засияха във въздуха и затупкаха по плочките на пода.

Месарят пъхна пръста си в изцапаната с тъмночервени петна престилка. Хвана пак ножа, но кръвта продължи да тече върху дръвника.

Когато се върнах, бялата салфетка, която бях пъхнала под ръката му, бе цялата прогизнала. Смених я. Кръвта капеше върху плата и разцъфваше в червени цветове. Отпуших шишенцето и сипах спирт направо върху пръста. Месарят отметна назад глава и раната блесна. Избърсах я внимателно, лекичко положих крайчето на бинта върху оголената плът и внимателно го навих около пръста. Тъканта почервеня веднага, увих я още веднъж.

Достатъчен беше мирисът на окосена трева, за да ме опияни.

Сега палецът беше съвсем чист, облечен в бяло като булка. Взех един тънък гумен накрайник и го нанизах на превързания пръст.

Стоях с наведени очи и не бързах да пусна ръката.

Въпреки жегата месарката бе наредила масата отвън, на сянка под дърветата. Стопанинът, месарят и продавачите от пазара пиеха вече втора мастика, подвикваха и се заливаха от смях.

Месарката донесе една тава с всякакви колбаси и доматена салата. На минаване стопанинът я плесна по задника. Тя се извъртя да подложи и другата страна.

Месарят седеше до мен. Помагах му заради ранения палец. Както винаги, стопанинът подмяташе похотливи закачки: „Малката ми касиерка ти превързва дебелия пръст, а?“

После пак кикот, този път заради по-особения край на една наденица.

Пастети, саздърми, филета и шунки бяха ометени за миг.

Виното се лееше, шишетата идваха едно след друго.

Месарката донесе големи кървящи резени месо, дебели колкото длан, нашарени от скарата.

Стопанинът и месарят си взеха порции, които не се побраха в чиниите им и увиснаха отстрани като оплезени езици. Макар и ранен, месарят режеше стръвно едри хапки и ги поглъщаше моментално. Смеховете и солените закачки продължаваха да се сипят. Аз ги пусках покрай ушите си, защото им бях свикнала, а и виното спущаше пелената си върху мен.

Задухата ставаше непоносима. Никакъв полъх, небето беше като от олово.