Читать «Месарят» онлайн - страница 12

Когато поднесоха сиренето, възбудата стигна върха си. Наоколо се ръсеха невероятни мръсотии. По някое време месарката викаше на един от мъжете, седнали около масата: „Я върви да се изпразниш в ей тази чаша, донес ми я и ще я изпия.“

Няколко гласа се провикнаха: „Ехе-хе-ей!“

И тогава изви бурята. Светна, изтрещя и заваля. Дъждът беше силен и топъл, на едри капки.

Раздигахме бързешком масата, блъскайки се един друг с кискане и крясъци.

Чинарите заотръскваха листата си.

И двамата мълчахме. Аз следвах с очи сновящите чистачки и потъвах в мириса на мократа си, полепнала по бузите ми коса.

Той отвори вратата, подаде ми ръка. Сандалите ми бяха подгизнали, краката ми шляпаха по пластмасовата подметка. Въведе ме в хола, сложи ме да седна и донесе кафе. После включи радиото и ме помоли да го извиня за няколко минути. Трябвало да вземе душ.

Пристъпих до прозореца, повдигнах малко пердето и се загледах в дъжда.

От шума на капките ми се допишка. На излизане от тоалетната бутнах вратата на банята. Помещението беше горещо, цялото изпълнено с пара. Зърнах едрия силует зад завесата пред душа. Лекичко я отдръпнах и се загледах. Той протегна ръка към мен, но аз се изплъзнах и предложих да му насапунисам гърба. Качих се на курната, протегнах ръце под топлата струя, взех сапуна и го въртях в ръцете си, докато се напълниха с гъста пяна.

С пъргави движения разтърках гърба, започвайки от тила и раменете. Беше масивен и блед, мускулест и твърд. Спуснах се надолу по гръбнака, с ръце от двете му страни. Триех кръста, посягайки лекичко и към корема. Сапунът пускаше нежна ароматна пяна, паяжина от малки бели мехурчета, плуващи по мократа кожа, хлъзгав сладостен килим между ръцете ми и хълбоците му.

Слизах и се качвах на няколко пъти по гръбначния стълб, от края на кръста до тила, чак при първите тънки косъмчета, онези, дето бръснарите понякога стрижат до голо за съвсем късите прически с чудесно вибриращата машинка.

Пак тръгнах от раменете и една след друга му сапунисах ръцете. Макар че крайниците бяха напълно разхлабени, усещах под пръстите си твърдите кълбета мускули. От лактите надолу кожата бе покрита с черни косми и трябваше да разтъркам още малко сапун, за да хване пяната. Плъзнах се отново към дълбоките рунтави подмишници.

Напълних пак ръцете си с пяна и завъртях длани върху задника. Макар и едър, той беше хармонично очертан, изпъкващ с красива извивка от кръста, солидно свързан с бедрата. На няколко пъти прекарах шепи по тези хълмове, за да опозная релефа им опипом и с поглед.

После слязох към коравите могъщи бедра. Кожата беше окосмена и криеше броня от мускули. Имах чувството, че навлизам в други области на тялото, по-неопитомени, чак до причудливото съкровище на прасците.

Тогава той се извърна към мен. Вдигнах глава и погледът ми спря върху издутите му топки и вирнатия член, извисен точно над очите ми.

Изправих се. Той не помръдваше. Разтърках още пяна в ръцете си и се заех с широката и масивна, умерено космата гръд.

Заспусках се бавно по изпъкналия корем, опасан с яки мускули. Не можах изведнъж да обхвана цялата му повърхност. Пъпът стърчеше — малка бяла топчица, издадена сред валчестата плът. Пръстите ми гравитираха към нея като към звезда, опитвайки се да забавят спускането надолу, към кометата, възправена срещу хармоничния кръгов ред на стомаха.