Читать «Месарят» онлайн - страница 14

Извърна ме възнак върху малките топли и хлъзгави плочки, повдигна кръста ми с две ръце, с пръсти, впити, в хлътнатината от двете страни на гръбнака и палци върху корема, вдигна краката ми на раменете си и докосна с език вулвата ми. Аз се изпънах рязко. Водата от душа бодеше непрестанно и сладостно корема и гърдите ми. Той ме лижеше равномерно от влагалището до клитора с долепени за големите устни уста. Целият ми отвор се превърна в изровена повърхнина, от която струеше насладата, светът изчезна, аз изцяло бях тази обелена плът, от която всеки миг ще избликнат гигантски водопади, един след друг, продължително, един след друг до безкрай.

Най-сетне напрежението отслабна, задницата ми се отпусна в ръцете му, заизплувах полека-лека, почувствах водата върху корема си, отново видях душа и него, и себе си.

Той ме бе изсушил, занесъл ме бе на топло в кревата и аз съм заспала.

Събудих се постепенно, с шума на дъждовните капки по стъклото. Чаршафите бяха хладни и меки, главата ми потъваше във възглавницата. Той лежеше до мен и ме гледаше. Протегнах ръка към члена му. Отново ме желаеше.

Само това исках. Да правя любов непрекъснато, без обезумяване, търпеливо, упорито, методично. Да стигна до края. Той беше като планина, която предстоеше да изкача, аз трябваше да се добера до върха като в сънищата, като в кошмарите си. Най-добре беше веднага да му взема силата, да изсмуча това парче от все така корава, все така изправена, все така жадуваща плът, да го погълна и да го задържа завинаги в утробата си.

Приближих се, повдигнах се лекичко, прегърнах го. Той хвана с две ръце главата ми, примъкна устата ми към своята, рязко вкара език в нея, размърда връхчето му чак в гърлото ми, усука го, прилепи го към моя. Захапах му лекичко устните, докато не почувствах вкуса на кръв.

Тогава изцяло се покачих върху него, притиснах вулвата си, разтърках я върху топките и члена му. Поведох го с ръка, за да проникне в мен, и то беше като тежка светкавица, ослепителното влизане на Спасителя, мигновеното завръщане на милостта.

Повдигнах колене, свих крака около него и го заяхах ожесточено. Всеки път, когато на гребена на вълната виждах лъсналия му червен член да се подава, бързах да го всмуча обратно, да го натикам колкото може по-навътре у мен.

Бързах. Той ме успокои полекичка, аз опънах крака и легнах отгоре му. Останах за миг неподвижна, стискайки с мускулите на влагалището си члена му.

Започнах да хапя нашир гърдите му. Електрически искрици пробягаха по езика и венците ми. Потърквах нос о мекотата на бялата му плът, цялата разтреперана, вдъхвах мириса му. Замижах от удоволствие, сега целият свят бе една абстрактна вибрираща картина, взаимен сблъсък на петна с телесен цвят, кладенец от пухкаво вещество, където пропадах в радостен порив към чезнене. От тъпанчетата потегли вибриране, което обхвана цялата ми глава, и аз затворих очи. Вълните, изпълващи черепа ми, носеха крайна острота на съзнанието, лумна нещо като пламък и мозъкът ми стигна върховната наслада, в самота и мълчание, във величествена самота.