Читать «Месарят» онлайн - страница 15
Алина Рейес
Той се изтърколи върху мен и ме яхна на свой ред, подпрян на лакти, за да не ме премаже. Топките му се потъркваха в мен при входа на влагалището, твърдият му член ме изпълваше, отново и отново се плъзгаше в дълбините ми, ноктите ми се забиваха под кръста му, дъхът му още повече се учести… Свършихме едновременно и продължително, соковете ни се смесиха, смесиха се и стоновете ни, извиращи иззад гърлата — звуци извън обхвата на човешкия глас.
Валеше. Стоях по дълга и широка фланелка, която ми беше дал, облакътена пред прозореца, на колене върху един облегнат на стената стол.
Ако знаех езика на дъжда, бих го записала, разбира се, но всеки има представа за него и може да го извика в паметта си. Да стоиш на затворено, когато всичко вън е плувнало във вода, капе и струи… Да правиш любов в неудобната теснота на кола, когато стъклата и таванът звънтят от монотонното почукване… Дъждът развързва телата, изпълва ги с нега, размеква ги… Овлажнели, ближещи се взаимно като охлюви…
И той беше по фланелка, изтегнат на канапето. Едрият му задник, едрият му член и едрите му кълки бяха голи.
Пристъпи към мен и натисна коравия си член в задника ми. Понечих да се обърна, но той ме сграбчи за косите, издърпа главата ми назад и запрониква в ануса ми. Болеше ме, стоях премазана на стола, осъдена да гледам в небето.
Най-сетне влезе целият и болката поутихна. Той започна да се движи напред-назад, бях изпълнена с него, чувствах само грамадния му лаком член дълбоко навътре, а отвън дъждът забиваше косо струите си, пречистена течна светлина.
Без да спира да ме разтърсва, да ме разравя като копач, опъвайки главата ми назад, той пъхна два пръста във влагалището ми и ги извади. Тогава аз напъхах моите, усетих как коравата му плът блъска зад преградата и се затърках в същия ритъм. Той ускори тласъците, възбудата ми нарасна, болката и насладата се сляха. Търбухът му се удряше в гърба ми при всеки напън и той ме промушваше още по-навътре, завоюваше още малко от мен. Исках да си освободя главата, но той издърпа още косите ми, шията ми се изви докрай, очите ми оставаха приковани в опразващото се небе и той ме блъскаше и ме тресеше в най-скритите ми недра, раздрусваше тялото ми и после го напълни с топлата си течност, която изтече на тласъци, докосвайки ме меко и сладостно.
Някъде равномерно шуртеше едър капчук, пляскайки с тенекиен звън. Той пусна косата ми и аз положих глава на перваза. Потрепвах едва доловимо.
Сложих го гол по гръб на пода. С ластиците от неговия екстензор завързах ръцете му за краката на фотьойла, стъпалата — за масата.
И двамата бяхме уморени. Седнах във фотьойла и останах за малко, загледана в него, както беше обездвижен и разпънат.
Харесваше ми така тялото му, с преляла, поднесена пленена плът, разгърнало на показ великолепното си несъвършенство. Отскубнат от корена си и после наново прикован, за пода мъж, с член като крехък стожер, изтръгнат от мрака, разголен от светлината на погледа ми.