Читать «Месарят» онлайн - страница 10

Ти се страхуваше, когато ме виждаше седнала на перваза горе, на третия етаж. Тихичко пристъпваше зад мен, сграбчваше ме през кръста, за да ме сепнеш. Смеехме се, аз люлеех за последен път крака в празното и ти ме отнасяше със себе си в леглото. Така беше, когато се случеше да останем двамата сами. Главата ми висеше извън кревата и аз виждах цялата стая обърната, а ти сядаше върху мен и поставяше ръцете си на шията ми и стискаше, таванът се завърташе.

Помниш ли как веднъж на разсъмване ходихме да крадем лодка на плажа? Не обичам да крада, утрото беше ослепително, обичах теб.

Ако отида с месаря, Даниел, това значи да убия нас. Когато той мине с разлятото си тяло през моето тяло, ще умъртви твоето тънко и стегнато тяло. Обичах широките ти изваяни рамене, напръскани с бенки. Обичах черните ти меки коси, тънките ти устни, правия ти нос, ушите, очите, обичах гласа ти, смеха ти, обичах торса ти и прибрания ти корем, обичах гърба ти, в който забивах пръсти, обичах миризмата ти, не се миех за да я запазя върху мен обичах да прекосявам града за срещата с теб улиците ми говореха оттук ето там е той снегът блестеше и тълпата се разтваряше, за да ме пусне, само аз и слънцето в небето оставахме и двамата запътени към магическото лоно, където ме чакаше любовта, където щях да разтварям ръцете и нозете си, и да те поемам гол, където щеше да лягаш с мен кожа върху кожа, око върху око, уста върху уста, и аз да те побирам завинаги обичах да те чакам Даниел, обичах члена ти, който така и не можах да докосна…

Когато месарят бъде в моето тяло, Даниел, ние ще сме умрели нашата история ще е умряла ще се е превърнала в отмалелите от сладост часове на бъдещата ми тъга, месарят с наточения си като бръснач нож, месарят с ножа си ще разцепи утробата ми и ние ще изскочим от утробата, където бяхме, няма да ни остане достатъчно любов в ръцете отново да се докосваме ще се отскубнем и аз ще те оплаквам, месарят с ножа си ще цепи и ще цепи, пак и пак ще цепи, и пак, и пак, и пак ще цепи докато ме изпълни с бялото си мляко, очите ми ще кървят, Даниел, а утробата ми ще се смее, няма повече да ти пиша или само веднъж, ти ме остави аз ще те напусна, защото лунният крадец няма вече да се върне да бере звезди, ще има привидения странно напомнящи твоето тъмно лице те ще идват в леглото ми и аз ще ги приласкавам, ще си дадем всичко за една-едничка нощ, Даниел, чуй как гасне гласът ми, месарят ме е хвърлил гола на тезгяха и е вдигнал брадвата, главата ми ще се изтърколи на окървавения дръвник и няма повече да те виждам, няма да те чувам той ще ме оближе с хладния си език, ще ме изяде, както ми е обещал и няма да ни има повече нито теб нито мен, но ще ми е добре.

Горещината още повече се засилваше. Месарят беше помръкнал и ме пронизваше с поглед, когато се обърнеше към кантара. Всеки път поемах с вълнение сладникавия дъх на месото.

Мислех си за моите рози, на които не бях сменила водата и все пак оставаха толкова красиви. Не успях да предам цвета им, разбира се, като на излиняла дамаска от старо кресло, но прозирни, с едно невероятно преливане от бледорозово в съвсем кафяво по краищата на листенцата.