Читать «Месарят» онлайн - страница 8

Впримчени бяхме в мрежа от плът, като мухи в паяжина. И в деколтетата на жените, и в шортите на мъжете съзирах да виси на парцали същото отпуснато вещество, от което едвам се бяха изтръгнали, за да ходят по улицата и плажа, да наподобяват бетона, камъните, пясъка и всичко, лишено от пулсираща кръв, тупкащо сърце, набъбващ член. Мизерните им покривала, жалкият им загар не стигаха, за да потулят срама им. Освен това трябва да се крият, за да се облекчават, пикаят и съешават.

Затова някои се ожесточават да поддържат телата си като машини, да отръскват всяка ненужна плът — и се гордеят с дресираното си месо, за сметка на лишените от мускули мозъци.

Клиенти и клиентки на месарницата, тела със студени души! Да знаехте само как ви ненавиждам! С вечната ви показна уравновесеност, с привидното ви отпускарско безгрижие и сериозността, с която избирате парче месо, с безпокойството ви в мига, когато цената се изписва на кантара, с пренебрежителната ви снизходителност към месаря и касиерката!

Вие никога няма като тях да създавате забранени стихове, нашепвани едва доловимо по цели дни.

И стопанинът си има своя таен език, също неразбираем за вас. Какво ще отговорите, госпожо, когато той изстреля набързо, подавайки ви пакета: „Я ква пражолина, как ще я изпепердисам“? Не може да не долавяте нещо, да не усещате лекичко разклащане на самоувереността. Ала предпочитате да се направите, че нищо не е станало, защото това би означавало удар по честта, би означавало да разчупите красивата обвивка от незаинтересовано величие и най-вече да вдигнете скандал и да зарежете онзи хубав бут — ако си дадете труда да разберете, че стопанинът, вашият месар, ви поднася пред всички на своя касапски говор.

… Онази нощ, когато закъсняхме от концерта, брат ми предложи да спя при него.

Сигурно съм се въртяла повече от час на малкия диван в хола, преди да се надигна като лунатичка, да вляза в стаята на Даниел и да легна при него.

Той ме прегърна, притисна ме към тялото си и почувствах как се втвърдява на корема ми.

Много се смя на моето идване, гола посред нощ и право в кревата му, а аз усещах, че нараства страхът ми пред онова, което имаше да става, пред откриването на мъжкото тяло. Исках да обичам, исках Даниел и отчаяно залепвах кожата си за неговата кожа, топлината си за неговата топлина, и той на два пъти проникна у мен; два пъти ми причини болка и се изпразни.