Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 9

— Mes amis, да тръгваме!

Обърнах се. Приятелят ми беше странно преобразен. Очите му святкаха от възбуда, гърдите му се издуваха до пръсване.

— Какъв глупак бях, приятели! Но най-после прозрях.

Майор Норман забърза към вратата.

— Ще поръчам кола.

— Няма нужда. Не ми трябва. Слава богу, че вятърът отслабна.

— Да не възнамерявате да вървите пеш, сър?

— Не, млади приятелю. Аз не съм свети Петър. Предпочитам да прекося морето с параход.

— Да прекосите морето ли?

— Да. За да работи човек методично, трябва да започне от самото начало. А началото на тази афера е в Англия. Затова се връщаме в Англия.

В три часа стояхме пак на перона на гара Черинг крос. Поаро остана глух за всички наши възражения и все повтаряше, че да започнеш от началото не само не е губене на време, но е и единственият изход. По пътя той бе говорил полугласно с Норман, който изпрати от Дувър цял сноп телеграми.

Норман разполагаше със специални пропуски, тъй че навсякъде минавахме за рекордно кратко време. В Лондон ни чакаше голяма полицейска кола с няколко цивилни полицаи, един от които подаде на приятеля ми лист, изписан на пишеща машина. На изпитателния ми поглед Поаро отговори:

— Списък на селските болници в определен радиус западно от Лондон. Изисках го телеграфически от Ду-вър.

Полетяхме като вихрушка по лондонските улици. Озовахме се на пътя за Бат. Продължихме през Хемърсмит, Чизуик и Брентфорд. Започвах да се сещам къде отиваме. През Уиндзор за Аскот. Сърцето ми подскочи. В Аскот Даниелс имаше леля. Значи търсехме него, а не О’Мърфи.

Спряхме чинно пред пътната врата на една спретната вила. Поаро изскочи и натисна звънеца. Видях как жизнерадостното му лице се помрачи и навъси от недоумение. Явно не беше доволен. Най-после се отзоваха на позвъняването. Въведоха го вътре. След няколко минути се показа отново и скочи в колата, като поклати кратко и рязко глава. Започнах да губя надежда. Вече минаваше четири. Дори и да намереше улики, доказващи вината на Даниелс, каква полза от тях, ако не узнаеше от някого точното място във Франция, където беше задържан министър-председателят?

На връщане към Лондон няколко пъти се отклонихме от главното шосе и от време на време спирахме пред някоя малка сграда — не ми беше трудно да позная, че е селска болница. Поаро се задържаше само броени минути във всяка от тях, но при всяко спиране лицето му все повече възвръщаше жизнерадостния си вид.

Той пошушна нещо на Норман, който отговори:

— Да, ако свърнете наляво, ще ги намерите при моста — чакат там.

Завихме по един страничен път и в сгъстяващия се здрач забелязах втора кола, която чакаше край пътя. В нея имаше двама цивилни полицаи. Поаро слезе и поговори с тях, после поехме в северна посока, следвани отблизо от втората кола.

Известно време карахме така; целта ни явно беше някое от северните предградия на Лондон. Най-после спряхме пред пътната врата на една висока къща, разположена в двор малко по-навътре от пътя.

Норман и аз останахме в колата. Поаро и един от детективите се приближиха до входа и позвъниха. Отвори ни спретната камериерка. Заговори детективът: