Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 11

Агата Кристи

— Какво?

— Ей сега ще обясня всичко. Министър-председателят бил в колата си, секретарят му — до него. Изведнъж в лицето му бил притиснат тампон, напоен с хлороформ…

— Но от кого?

— От талантливия лингвист капитан Даниелс. Щом министър-председателят загубва съзнание, Даниелс грабва рупора и заповядва на О’Мърфи да завие надясно, на което шофьорът се подчинява, без да подозира нищо. Няколко ярда по-далеч по този пуст път се намира наглед повредена кола. Шофьорът дава знак на О’Мърфи да спре. Последният намалява скоростта. Непознатият се приближава. Даниелс се навежда от прозорчето, и навярно с помощта на някаква бърза упойка, като например етилов хлорид, номерът с хлороформа се повтаря. След няколко секунди двамата безпомощни мъже са измъкнати и прехвърлени във втората кола, а местата им заемат други двама.

— Невъзможно!

— Pas du tout! Не си ли виждал във вариететата с каква изумителна точност имитират знаменитости? Няма нищо по-лесно от това да се дегизираш като видна личност. Много по-лесно е да дублираш министър-председателя на Англия, отколкото например мистър Джон Смит от Клепъм. Колкото до „дубльора“ на О’Мърфи, никому няма да направи впечатление, преди да е заминал министър-председателят, а дотогава той ще е офейкал. От Черинг крос този човек кара право към свърталището на приятелите си. Влиза като О’Мърфи, а излиза като съвсем друг човек. О’Мърфи е изчезнал, след като е оставил подире си желаната подозрителна следа.

— Но всички видели човека, дегизиран като министър-председателя!

— Никой, който го познава лично или отблизо, не го е видял. А Даниелс се мъчел по възможност да го пази от досег с когото и да било. Нещо повече, лицето му било превързано и ако има нещо особено в държането му, ще си го обяснят с душевно сътресение — последица от покушението. Мистър Макадъм е с чувствително гърло и винаги се старае да пази гласа си пред важна реч. Измамата можела да се поддържа много лесно чак до Франция. Но там тя щяла да бъде практически невъзможна — затова министър-председателят изчезва. Полицията на тази страна се втурва през Ламанша, но никой не си прави труда да вникне в подробностите на първото покушение. За да подхранват илюзията, че отвличането е станало във Франция, по много убедителен начин запушват устата на Даниелс и го упояват с хлороформ.

— А човекът, който изпълнявал ролята на министър-председателя?

— Маха дегизировката си. Той и мнимият шофьор може да бъдат арестувани като подозрителни, но никой не би се сетил за действителната им роля в тази драма, и накрая ще ги освободят поради липса на улики.

— Ами истинският министър-председател?

— Него и О’Мърфи откарали право в къщата на „мисис Евърард“ в Хампстед, така наречената „леля“ на Даниелс. В действителност тя е фрау Берта Ебентал, която полицията търси отдавна. Какъв ценен подарък им направих аз… да не говорим за Даниелс! Ах, колко хитър план, ала не е взел пред вид, че и Еркюл Поаро е хитър!

Смятам, че моят приятел трябва да бъде извинен за този изблик на суетност.