Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 7
Агата Кристи
— Може би се е надявал да насочи полицията по лъжлива следа?
— Тогава защо не я насочи? Казва само, че притиснали с нещо носа и устата му и не помни нищо повече. Това не е лъжлива следа. Звучи напълно правдоподобно.
— Е, мисля, че не е зле да тръгваме за гарата — казах, като погледнах часовника. — Във Франция може да намериш повече следи.
— Възможно е, mon ami, но се съмнявам. Не ми се вярва министър-председателят да се намира в този ограничен район, където много мъчно може да бъде укрит. Щом военните власти и полицията на две страни не са го открили, какво да кажем за мен?
На Черинг крос ни посрещна мистър Додж.
— Да ви представя детектив Барнс от Скотланд ярд и майор Норман. Те ще бъдат изцяло на ваше разположение. Желая ви успех. Задачата е трудна, но не съм загубил надежда. А сега да вървя. — И министърът се отдалечи бързо.
Побъбрихме това-онова с майор Норман. Сред малката групичка на перона забелязах едно дребно човече с лице на пор, което разговаряше с някакъв висок блондин. Дребосъкът беше стар познат на Поаро — детектив-инспектор Джап, смятан за един от най-способните служители на Скотланд ярд. Той се приближи и поздрави весело моя приятел.
— Чух, че и вие се занимавате с тази работа. Костелив орех наистина. Засега ни се изплъзват с трофея си. Но мисля, че не могат да го крият дълго. Нашите хора претърсват Франция надлъж и нашир. Французите — също. Чувствувам, че е вече въпрос само на часове.
— Разбира се, ако е още жив — забеляза високият детектив мрачно.
Лицето на Джап посърна.
— Да… Но кой знае защо имам чувството, че е наистина жив.
Поаро кимна.
— Да, да, жив е. Но ще го намерим ли навреме? И аз като вас не вярвам да могат да го крият дълго.
Локомотивът изсвири и всички минахме в салон-вагона. После с бавен, ленив тласък влакът излезе от гарата.
Беше интересно пътуване. Скотландярдовците се събраха на съвещание. Разгънаха карти на Северна Франция и зашариха жадно с пръсти по пътища и села. Всеки си имаше любима теория. Поаро не проявяваше обичайната си бъбривост, а седеше вторачен пред себе си и изражението на лицето му напомняше дете пред мъчна задача. Аз разговарях с Норман, който ми се стори много забавен човек. Когато пристигнахме в Дувър, държането на Поаро много ме озадачи. Щом се качихме на парахода, малкото човече се вкопчи отчаяно в ръката ми. Вятърът духаше здравата.
— Mon Dieu! — прошепна той. — Това е ужасно.
— Кураж, Поаро — извиках. — Ще успееш. Ще го намериш. Уверен съм.
— Ах, mon ami, ти неправилно тълкуваш вълнението ми. Измъчва ме това проклето море! Le mal de mer е ужасно страдание!
— А, такава ли била работата! — стъписах се изненадан.
Усети се първият трепет на машините; Поаро изпъшка и затвори очи.