Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 10

— Аз съм полицейски служител и имам разрешение да обискирам тази къща.

Момичето изписка тихо и зад него в преддверието се показа висока, красива жена на средна възраст.

— Затвори вратата, Едит. Предполагам, че са крадци.

Но Поаро бързо пропъхна крак в пролуката и в същия миг наду свирка. Другите детективи моментално притичаха и нахълтаха в къщата, като затвориха подире си.

Близо пет минути двамата с Норман проклинахме принудителното си бездействие. Най-сетне вратата се отвори наново и изскочиха агентите, които водеха трима арестанти — една жена и двама мъже. Закараха жената и единия от мъжете във втората кола. Лично Поаро настани другия мъж в нашия автомобил.

— Трябва да замина с другите, приятелю. Но пазете добре този джентълмен. Не го ли познавате? Eh bien, позволете ми да ви го представя — мосю О’Мърфи.

О’Мърфи! Гледах го със зяпнала уста, когато потеглихме отново. Той не беше окован в белезници, но едва ли би се опитал да избяга. Седеше вторачен пред себе си, като замаян. Във всеки случай двамата с Норман лесно можехме да се справим с него.

За мое учудване продължихме в северна посока. Значи не се връщахме в Лондон! Това много ме озадачи. Изведнъж колата намали скорост и познах, че сме близо до Хендънския аеродрум. Моментално съобразих какво целеше Поаро. Той възнамеряваше да се добере до Франция със самолет.

Идеята беше смела, но явно неосъществима. Телеграма щеше да стигне по-бързо. Нямаше време за губене. Трябваше да отстъпи на други личната заслуга за спасяването на министър-председателя.

Когато наближихме, майор Норман слезе и мястото му зае цивилен агент. Той се съвещава няколко минути с Поаро, после бързо се отдалечи.

Аз също слязох и улових Поаро за ръката.

— Моите поздравления, стари приятелю! Значи ти казаха скривалището? Но виж какво, ти трябва веднага да телеграфираш във Франция. Ако отидеш сам, ще закъснееш.

Минута-две Поаро ме гледа особено.

— За съжаление, приятелю, има неща, които не могат да се пращат с телеграма.

В тоя момент майор Норман се върна, придружен от един млад офицер в униформа на военновъздушните сили.

— Това е капитан Лайъл, който ще ви закара със самолета си до Франция. Готов е да тръгне веднага.

— Облечете се по-дебело, сър — каза младият пилот. — Мога да ви услужа с палто, ако желаете.

Поаро гледаше огромния си часовник.

— Да, имаме време — промърмори си той, — точно колкото ни трябва. — После вдигна глава и се поклони на младия офицер. — Благодаря ви, мосю. Но не съм аз пътникът ви. Ето, този джентълмен ще бъде.

Говорейки, той се дръпна настрана и от мрака изскочи някакъв силует. Беше вторият арестант, който бе пътувал с другата кола, и когато светлината падна на лицето му, зяпнах от изненада.

Той беше министър-председателят!

— За бога, обяснете ми всичко — извиках нетърпеливо, когато поехме с Поаро и Норман към Лондон. — Как са успели да го промъкнат наново в Англия, дявол да го вземе?

— Не е било нужно да го промъкват — отговори Поаро хладно. — Министър-председателят изобщо не е напущал Англия. Той е бил отвлечен по пътя от Уиндзор за Лондон.