Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 8

— Майор Норман има карта на Северна Франция, ако искаш, можеш да я разгледаш.

Поаро поклати нетърпеливо глава.

— О, не, о, не! Остави ме, приятелю. Нали знаеш, между стомаха и мозъка трябва да има хармония. Лавергие знае отличен способ за избягване на mal de mer. Вдишваш и издишваш бавно, ето така — въртиш главата си отляво надясно и между всяко вдишване броиш до шест.

Оставих го да се занимава с гимнастиката си и отидох на палубата.

Когато влизахме бавно в булонското пристанище, Поаро се появи спретнат и усмихнат и ми съобщи шепнешком, че системата на Лавергие се оказала „чудо“!

Джап все още чертаеше с показалец въображаеми пътища по картата си.

— Глупости! Автомобилът е тръгнал от Булон… тук се е отклонил. Убеден съм, че са прехвърлили министър-председателя в друга кола. Разбираш ли?

— Хм — промърмори високият детектив, — аз ще претърся морските пристанища. Обзалагам се десет към едно, че са го измъкнали с кораб.

Джап поклати глава.

— Много е очебийно. Веднага наредихме да се затворят всички пристанища.

Когато слязохме на брега, тъкмо се разсъмваше. Майор Норман докосна Поаро за ръката.

— Тук ви чака военна кола, сър.

— Благодаря ви, мосю. Но сега не възнамерявам да напущам Булон.

— Какво?

— Ще влезем в този хотел тук, до кея.

Както рече, така и стори. Поиска отделна стая и му дадоха. Тримата го последвахме, учудени и озадачени.

Той ни стрелна бързо с поглед.

— Добрият детектив не постъпва така, а? Отгатнах мисълта ви. Той трябва да кипи от енергия. Да тича насам-нататък. Да се просне на прашния път и да търси с лупа следи от автомобилни гуми. Да събира фасове, изтървани клечки? Такъв си го представяте, нали?

Очите му ни гледаха предизвикателно.

— Но аз — Еркюл Поаро — ви казвам, че не е така! Истинските разковничета са вътре… тук! — Той се почука по челото. — Знаете ли, нямаше нужда да напущам Лондон. Достатъчно беше да седя спокойно в апартамента си там. Най-важното са сивите клетчици вътре. Скришно и безшумно те си вършат работата, докато изведнъж поискам карта, сложа пръст на някое място — ето така — и кажа: министър-председателят е тук! И толкова! С метод и логика се постига всичко! Това бясно препускане из Франция беше грешка — като игра на криеница. Но сега, макар че може да е късно, аз веднага ще се заловя за работа отвътре. Ще ви помоля, приятели, за тишина.

И цели пет часа малкото човече седя неподвижно, премигвайки като котарак; зелените му очи блещукаха и постепенно ставаха все по-зелени и по-зелени. Човекът от Скотланд ярд явно се отнасяше с презрение към него, майор Норман беше отегчен и нетърпелив, а на мен ми се струваше, че времето минава уморително бавно.

Най-после станах и се промъкнах колкото се може по-безшумно до прозореца. Тази работа се превръщаше в комедия. Скришом се безпокоях за приятеля си. Ако се провалеше, по-добре бе да не се проваля по такъв смешен начин. Гледах небрежно от прозореца парахода с отпускари, който бълваше кълба дим, закотвен до кея.

Изведнъж ме стресна гласът на Поаро близо до рамото ми.