Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 8

Когато се задъха до такава степен, при която гърдите му отказаха да вият, а краката и ръцете му се бяха налели с олово, и сърцето го заблъска в гърдите така, сякаш искаше да изскочи, той се просна под първото от дърветата.

След малко си пое дъх, седна на тревата и се загледа към равнината. Гигантската тълпа беше заменила писъците и воя с милионогласно дърдорене. Всеки говореше на всеки, макар че никой не личеше да слуша другия. Бъртън не можеше да различи и една отделна дума. Някои мъже и жени се прегръщаха и се целуваха, сякаш се бяха познавали в предишния си живот и сега се държаха едни други за ръце, за да се уверят взаимно че са те, а не някои други.

В тълпата се забелязваха и множество деца. Никое от тях обаче не беше под пет години. И техните глави бяха голи. Половината плачеха, сякаш приковани на едно място. Други, които също плачеха, тичаха напред-назад сред възрастните и вдигаха поглед към лицата над тях, като очевидно търсеха родителите си.

Дишането му се успокои. Той се изправи и се огледа около себе си. Стоеше под смолист бор (понякога погрешно наричан норвежки) висок около двеста фута. В съседство имаше друго дърво каквото никога не беше срещал. Съмняваше се дали въобще расте на Земята. (Той беше сигурен, че не е на Земята, макар че не можеше да приведе никакви рационални доводи в момента.) Притежаваше дебел, напукан черен ствол и множество дебели разклонения с триъгълни листа дълги шест фута, зелени с червени пръски по тях. Извисяваше се най-малко на триста фута. Имаше още множество разновидности които напомняха на бял и черен дъб, ели, западен тис, и широкохвойна изкривена ела.

Тук-там бяха пръснати групички високи бамбукоподобни растения, а по цялото останало свободно пространство, където нямаше дървета или бамбук, растеше трева висока до кръста. Никъде не се виждаха животни. Или пък птици и насекоми.

Огледа се за някаква пръчка или тояга. Нямаше и най-малка представа какво се готвеше на хората, но ако възкресените бяха оставени без контрол или надзор, много скоро всичко щеше да се върне в нормалното си русло. Един път да преминеше шокът, и хората щяха да помислят и за себе си, а това означаваше, че една част от тях щеше да почне притиска другата.

Не успя да намери нищо подобно на оръжие. И тогава изведнъж му хрумна, че металният цилиндър би могъл да се използува за такова. Той го удари в едно дърво. Макар че беше изключително лек, металът беше много твърд.

Повдигна капака, който беше закрепен шарнирно в единия край. Кухината съдържаше шест метални пръстена, разположени в две тройки една срещу друга, поместени така, че всеки един от тях държеше дълбока чаша или блюдо или правоъгълен контейнер от същия сив метал. Всичките контейнери бяха празни. Той затвори капака. Нямаше съмнение, много скоро щеше да разбере какво е предназначението на цилиндъра.

Каквото и да се беше случило, възкресението не беше създало тела от крехка и мътна ектоплазма. Тялото му беше от плът и кръв.

Въпреки че все още се чувствуваше малко не на себе си, сякаш бе държан дълго време в пълна изолация от света, той започна да се оправя от шока.