Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 6

Между него и хълмовете лежаха множество човешки тела. Най-близкото до него, само на няколко фута, беше това на жената оказала се под него в онзи вертикален ред.

Поиска да се изправи, но беше много слаб, и крайниците му бяха като изтръпнали. Събра сили колкото да обърне главата си наляво. Върху равнината от другата му страна, която плавно се спущаше към някаква река на не повече от сто ярда, лежаха още много тела. Реката беше широка повече от миля, като от другата й страна се простираше друга равнина, вероятно широка също около миля, плавно преминаваща в друга редица от хълмове, покрити с дървета, след които се извисяваха същите отвесни черни и синкавозелени планини. Това трябва да е изток, помисли си той. Слънцето току-що се беше показало над хребета на планинската верига.

Само до брега на реката се издигаше някаква странна формация. Беше от сив гранит на червеникави петна и наподобяваше гъба по очертанията си. Широката му основа едва ли надхвърляше пет фута на височина, докато покривът на гъбата беше с диаметър от петдесет фута.

Той събра още малко сили, които му позволиха да се подпре на лакът.

По протежение на речния бряг се нижеха множество гъбовидни гранитни формации.

Цялата равнина, докъдето му стигаше погледа, беше покрита с голи и плешиви човешки тела, на шест фута едно от друго. По-голямата част от тях лежаха на гръб и гледаха към небето, докато друга част започваха да се размърдват, да се оглеждат наоколо, а някои от тях дори се надигаха и сядаха на тревата.

Той също седна и обхвана главата си и лицето с ръце. Дланите му навсякъде докосваха гладка кожа.

Тялото му не беше вече онова изнемощяло, сбръчкано и обезформено, с провиснала посивяла и набръчкана кожа на шейсет и девет годишен мъж, с което беше лежал на смъртния си одър. Вместо него очите му разкриваха гъвкаво и младо тяло, с мощни мускули, такова, когато беше на двайсет и пет години. Същото тяло, с което се беше пробудил там, сред ония пръти в съня си. Сън? Беше прекалено живо, за да бъде сън. Не беше сън.

Китката му беше обвита с тънка лента от прозрачна материя. Беше свързана със шестинчова ивица от същата материя, другият край на която беше прикрепен към метална арка, която всъщност представляваше дръжката на сив метален цилиндър със затворен капак. Той лениво повдигна цилиндъра, без да има някаква ясна представа защо го прави. Тежеше по-малко от паунд, следователно не можеше да бъде от желязо, дори и да беше кух. Диаметърът му беше фут и половина, а височината надхвърляше два и половина.