Читать «Върнете се в телата си!» онлайн

Филип Хосе Фармър

Върнете се в телата си!

1

Жена му така го беше притискала в прегръдките си, като че ли можеше да прогони смъртта от него.

— Господи, умирам! — беше изплакал той.

Вратата на стаята се беше отворила и той бе зърнал една гигантска и черна едногърба камила отвън и бе чул дрънченето на звънчетата от сбруята й когато горещият дъх на пустинния вятър ги бе облъхнал. И тогава в рамката на вратата се бе показало грамадно черно лице увенчано с голям черен тюрбан. Черният евнух бе прекрачил прага с неуловимата подвижност на облак, с гигантски ятаган в ръка. Най-сетне бе пристигнала смъртта, Разрушителят на наслажденията и Разединителят на човешкия род.

Пълен мрак. Пустота. Той дори не осъзнаваше, че сърцето му беше спряло завинаги. Пустота.

И тогава очите му се отвориха. Сърцето му биеше силно. Той беше силен, много силен! Нямаше ги вече болката от подаграта в коленете му, агонията на черния му дроб, мъчението на сърцето му.

Покоят беше толкова дълбок, че той дори усещаше потока на кръвта в главата му. Беше сам в един безмълвен свят.

Всепроникваща и ярка светлина пронизваше всичко около него. Зрението му се беше върнало, но въпреки това не разбираше какво го заобикаля. Какви бяха тия неща над, встрани, под него? Къде беше той?

Опита се да изправи и да седне, но усети притъпено паника. Нямаше на какво да седне, защото висеше в пустотата. Опитът му да седне го тласна напред и нагоре, много забавено, сякаш се намираше във вана пълна със захарен сироп. На един фут разстояние от връхчетата на пръстите си съзря прът от блестящ червен метал. Прътът идваше отгоре, от безкрайността и отиваше надолу, към безкрайността. Той се опита да го сграбчи, защото това беше най-близкият твърд обект до него, но някаква невидима преграда се изпречи между него и ръката му. Сякаш силовите линии на невидимо поле го отблъскваха и не му позволяваха да го докосне.

Той бавно се преобърна през глава. И тогава невидимата преграда спря връхчетата на пръстите му на шест инча от пръта. Той напрегна тялото си и се придвижи на един инч по-близо. В същото време тялото му се завъртя по надлъжната си ос. Той пое шумно въздух с висок режещ звук. Макар и да знаеше, че около него няма опора, не можа да сдържи импулса си да разпери панически ръце в опита си да сграбчи нещо, каквото и да е.

Сега с лице «надолу» ли беше, или «нагоре»? Но каквато и да беше посоката, тя беше противоположна на тази, в която беше гледал при пробуждането си. Не че имаше някакво значение. И «под» и «над» него гледката беше една и съща. Висеше в пространството, поддържан от невидим, но осезаем пашкул. Шест фута «под» него се намираше тялото на жена с много бледа кожа. Беше напълно гола без никакъв косъм по тялото си. Изглеждаше заспала. Очите й бяха затворени, а гърдите й се издигаха и спускаха леко. Краката й бяха един до друг, изпънати, ръцете й притиснати до тялото. Въртеше се бавно като пиле на грил.

Тялото на жената се въртеше от същата сила, която въртеше и него. Той бавно отплува от нея, видя други голи и обезкосмени тела, жени, мъже, и деца, които се въртяха безшумно в редове срещу него. Над него бавно се превърташе в пространството голото и безкосмено тяло на един негър.