Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 145

— Това само отчасти е вярно. Бяхме длъжни да вземем необходимите мерки за самозащита. Ако този човек беше всеки друг освен вас, щяхме да го оставим на мира. Действително нарушихме моралния си кодекс като ви преследвахме и като ви изследвахме без вашето съгласие. Но нямахме избор, за което сега плащаме страшна цена с душевните си агонии.

— Вие бихте могли да си изкупите част от греховете като ми обясните защо аз или останалото човечество бяхме възкресени. И как го постигнахте.

Лога заговори, като от време на време беше прекъсван от другите. Най-често се намесваше русокосата, от което Бъртън заключи, че тя или беше негова съпруга или заемаше висок пост в тяхното общество.

Освен нея се обаждаше понякога и един мъж. При всяка негова намеса в залата се налагаше една особена концентрация и уважение от страна на другите, което караше Бъртън да мисли, че той беше лидерът на групата. При едно движение на главата му нещо проблесна в едното му око. Бъртън се вгледа по-добре, защото до този момент не беше забелязал, че на мястото на лявото му око се намираше скъпоценен камък.

Бъртън прецени, че това вероятно представляваше устройство, даряващо собственика си с със сетиво, което другите не притежаваха. И при всеки поглед на кристалоокия Бъртън се чувствуваше доста неловко под блестящия му взор. Какво ли виждаше тази многофасетна призма?

В края на беседата Бъртън знаеше горе-долу толкова, колкото и в началото. Етичните бяха в състояние да надзъртат в миналото с някакво устройство от рода на хроноскоп; с негова помощ те имали възможност да запишат което си искат физическо същество. След което, използувайки тези записи за модели, осъществили Възкресението с помощта на преобразуватели на енергията в материя.

— Какво би се получило, ако пресъздадете две тела на един човек едновременно? — запита Бъртън.

Лога се усмихна мрачно и обясни, че вече са провеждали такъв експеримент. Оживявало само едното от двете тела.

Бъртън се усмихна ехидно.

— Всичките ви приказки са съшити с бели конци. Или ми разправяте само полуистини. Всичките ви твърдения са крайно неубедителни. След като обикновените човешки същества могат да постигат такова висше етично състояние, че да «продължат отвъд», какво правите още тук Вие, Етичните, след като сте толкова висши? Защо и вие не сте «преминали отвъд»?

Лицата на всички освен Лога и кристалоокия се стегнаха. Лога се изсмя весело и каза:

— Браво! Хванахте ни на тясно. Мога да ви кажа единствено само това, че някои от нас «продължават отвъд». Но изискванията към нас в етичен аспект са доста по-големи от тези към вас, обикновените възкресени.

— Мисля, че вие не казвате истината — изрече Бъртън. — Макар че не мога да ви опровергая. — Той се ухили. — Поне за момента.

— Продължавате ли да упорствате в това отношение, никога не ще «Преминете Отвъд» — каза Лога. — Но ние чувствуваме, че ви дължим едно обяснение за това, което правим сега — доколкото ни позволяват силите. Когато заловим и другите, при които също е имало странична намеса, ще постъпим с тях както и с вас.