Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 146

Филип Хосе Фармър

— Сред вас има предател — изрече високо Бъртън, като се наслаждаваше от ефекта на думите си.

Кристалоокият мъж се обади:

— Защо не му кажеш истината, Лога? Това ще прогони цялото му противно самодоволство и ще го тури на мястото му.

Лога се поколеба, преди да каже:

— Добре, Танабур. Отсега нататък трябва да бъдеш нащрек, Бъртън. Повече не трябва да се самоубиваш и трябва да внимаваш много да не загинеш, също както на Земята. Броят на възкресенията, с които разполага даден човек, не е безкраен. След поредното възкресение — то не е определено със стопроцентова точност и не съществува начин да бъде предсказано за всеки индивид поотделно — психоморфът вече не е в състояние да се прикрепя към тялото. Всяка поредна смърт отслабва привличането между тялото и него. И идва един момент, в който психоморфът вече не може да се върне при тялото. Той се превръща, да използуваме популярен, макар и ненаучен термин, в «загубена душа», която се скита безутешно из вселената; ние сме в състояние да откриваме такива бездомни психоморфи и без специална апаратура, за разлика от — как да го кажа? — «спасените», които изчезват напълно от нашия кръгозор. Така че както виждате, крайно време е да се откажете от пътешествията си с колесницата на смъртта. Заради това непрекъснатите самоубийства на нещастниците, които не могат да понесат живота такъв, какъвто е, са грях, простим, но за съжаление необратим.

Кристалоокият мъж се обади отново:

— Този мръсен предател, който и да е той, претендиращ, че ви помага, всъщност ви използува по най-гнусен начин за отвратителните си цели. Той не ви е предупредил, че с всяко повторно възкресение вие непрекъснато намалявате шанса си да се сдобиете с вечен живот, като с това подпомагате пъкленото му дело. Той, или тя, или който и да е, е въплъщение на злото! На Злото! Така че отсега нататък трябва много да внимавате. Възможно е да имате в запас някъде около дузина още шансове, но е твърде възможно поредната ви смърт да се окаже последна!

Бъртън се изправи и изкрещя:

— Защо не ми позволявате да стигна до края на Реката? Защо? Защо?

— Сбогом — изрече Лога, — и ни простете за насилието.

Бъртън не успя да види кой от дванайсетте души в стаята насочи към него уред. Но съзнанието му се изключи с бързината на стрела, изстреляна от лък и той се събуди…

30

Първият човек, който го поздрави, беше Питър Фрайгейт. Фрайгейт беше загубил обичайната си сдържаност; той заплака. Бъртън също си поплака и за момент се видя затрупан от многобройните въпроси на Фрайегйт. Бъртън пожела първо да научи какво беше станало с Фрайгейт, Логу и Алиса след като той беше изчезнал. Фрайгейт отвърна, че и тримата го бяха търсили, и след това отплавали нагоре по Реката за Телем.

— Къде беше? — запита го Фрайгейт.

— Обходих Земята навсякъде аз — цитира Бъртън. — Все пак, за разлика от Сатаната, успях да открия поне няколко честни и праведни мъже, боящи се от Бога и отбягващи Злото. Бяха много малко обаче. Повечето хора са си останали все същите егоисти, неграмотни, суеверни, самозаслепени, лицемерни, страхливи негодници, каквито са си били и на Земята. И при повечето от тях старата кръвожадна маймуна се бори с господаря си, обществото, като се отскубва и цапа с кръв ръцете си.