Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 143

Кандидати ли? помисли Бъртън. Кандидати за какво? За вечен живот? Да не би Спрус настина да им беше казал истината за крайната цел на Възкресението?

— Нямахме дори и представа, че ни се измъквате всеки път чрез самоубийства. Дори и когато се появявахате в области толкова отдалечени една от друга, които не бихте могли да достигнете освен чрез възкресение, ние пак не подозирахме нищо такова. Считахме, че сте загивали в битка и после сте прехвърляни по обикновената процедура. Годините си течаха, а ние все така се чудехме къде може да бъдете. Имахме си и достатъчно други проблеми и бяхме принудени да изтеглим почти всичките си агенти, които работеха по Случая Бъртън, както го нарекохме, освен няколкото стационарни в двата края на Реката. По някакъв начин сте получили информация за полярната кула. По-късно научихме как. Вашите приятели Гьоринг и Колоп бяха много услужливи, въпреки че си нямаха и понятие, че разговарят с Етични, разбира се.

— Кой ви каза, че съм бил близо до края на Реката? — запита Бъртън.

Лога се усмихна и каза:

— Не е необходимо да го знаете. Но така или иначе, пак щяхме да ви заловим. Разбирате ли, всяко отделение в камерата предшествуваща Възкресението — мястото където така неочаквано се пробудихте по време на предварителния процес — е оборудвано с автоматичен брояч. Бяхме ги инсталирали за статистически и изследователски цели. Водим пълна регистрация на всичко. И между другото, всеки кандидат с по-голям от средния брой възкресения рано или късно става обект на нашето внимание. Обикновено по-късно, защото не ни стига време за всичко. И едва след 777-то ви Възкресение се наканихме да огледаме тези с по-голям брой от средния. Вашият се оказа най-голям. Моите поздравления.

— Значи има и други, така ли?

— Тях не ги преследваме, ако това имате предвид. А те не са чак толкова много, в относителен смисъл, разбира се. Нямахме представа кой е този, бил всички рекорди. Вашето място в предварителната камера беше празно, когато провеждахме обичайните си статистически изследвания. Двамата техници, които ви бяха видели по време на пробуждането ви тогава, успяха да ви идентифицират по вашата… фотография. Настроихме възкресителя ви така, че при следващото ви възкресение да ни сигнализира, и ние щяхме да ви вземем тук.

— А ако се случеше да не умра? — запита Бъртън.

— Смъртта ви беше предопределена! Вие планирахте да се доберете до полярното море през устието на Реката, нали? А това е невъзможно. Последните си сто мили Реката изминава през подземен тунел. Няма лодка, която да издържи на това. И вие щяхте да загинете, също като останалите, осмелили се да предприемат това пътешествие.

— А снимката ми? — запита Бъртън. — Онази, която взех от Агньо? Очевидно е правена на Земята по времето, когато бях служител на компанията «Джон» в Индия. Как е станало това?

— Научни изследвания, мистър Бъртън — каза Лога, без да спира да се усмихва.

Бъртън изпита бясно желание да размаже високомерното му лице. Не изглеждаше да има някаква видима преграда между двамата; можеше да стане безпрепятствено, да пристъпи до Лога и смачка физиономията му. Но съзнаваше много добре, че Етичните едва ли биха го оставили в една и съща стая с тях, без да вземат необходимите защитни мерки. По-скоро биха пуснали бясна хиена в помещението, отколкото него.