Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 144

— Успяхте ли да разберете какво ме е накарало да се пробудя преди определеното ми време? — запита той. — Или какво е накарало и другите да отворят очи?

Лога потрепна. Няколко мъже и жени загубиха дъх.

Лога се окопити пръв.

— Направихме пълно обследване на тялото ви — каза той. — Дори и не можете да си представите колко изчерпателно. Изследвахме също така и всеки елемент от вашия … да го наречем психоморф. Или аура, ако предпочитате така. — Той махна с ръка над главата си. — И не открихме абсолютно нищо.

Бъртън се заля от злобен и унищожителен смях.

— Значи и вие, мръсни копелета такива, и вие не знаете всичко!

Усмивката на Лога тоя път беше доста изкуствена.

— Не, не знаем. И никога не ще узнаем. Един е Този, който знае всичко.

И той докосна челото си, устните, сърцето и гениталиите си с трите най-дълги пръста на дясната си ръка. Останалите последваха жеста му.

— Но въпреки всичко ще ви кажа, че вие ни изплашихте, ако това ще ви накара да се чувствувате по-добре. И продължавате да ни плашите. Разбирате ли, ние сме абсолютно сигурни, че вие сте от хората, за които бяхме предупредени.

— Предупредени срещу какво? И от кого?

— От един… да го наречем гигантски компютър; на биологична основа. И от неговия оператор. — И той повтори любопитния си жест с трите пръста. — Само това мога да ви кажа, въпреки че не ще си спомняте нищо от нашата беседа тук долу, след като ви върнем в речната долина.

Бъртън беше обзет целия от бяс, но не чак дотолкова, че да пропусне израза «тук долу». Означаваше ли това, че възкресяващите съоръжения и скривалището на Етичните се намираха под повърхността на речния свят?

Лога продължи.

— Данните посочват, че вие сте потенциална опасност за нашите планове. Как или защо сте способен на това, не знаем. Но ние имаме пълно доверие в нашия източник на информация, толкова голямо, че просто не можете да си представите.

— Щом вярвате на това, защо не ме пъхнете обратно пак там, между онези два пръта? — запита Бъртън. — И да ме оставите там да се въртя до третото пришествие, докато си изплетете кошницата?

— Не можем да го направим! — извика разтревожено Лога. — Само този акт е достатъчен да разруши цялото ни дело! Как бихме постигнали спасение тогава? При това този акт би представлявал непростимо насилие от наша страна. Това е немислимо!

— Вие проявихте веднъж достатъчно насилие когато ме принудихте да бягам и да се крия от вас — изрече Бъртън. — Втори път проявихте достатъчно насилие, като ме задържате тук против моята воля. И ще извършите трето поред като изтриете от паметта ми спомена за милата ни среща.

Лога малко остана да си скърши ръцете. Щеше да бъде велик актьор, ако се окажеше, че е Мистериозният Странник Ренегат. Той изрече със скръбен тон: