Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 141

— Това е наистина удивително — каза Бъртън. — Много се радвам за Гьоринг. Но аз си имам свои предначертания. Моля те да ми се закълнеш, че на никого няма да издадеш моята истинска самоличност. Нека си остана Абдул ибн Харун.

Колоп обеща да пази мълчание, макара че беше доста разочарован от отказа на Бъртън да се срещне с Гьоринг, като по този начин се убеди какво могат да постигнат обединените усилия на вярата и любовта даже при такива безнадеждни случаи. Той го заведе в колибата, където го запозна със съпругата си, ниска и крехка грациозна брюнетка. Тя беше много любезна и приятелски настроена и настоя да отидат и тримата при местния бос, валкотуккайнен. (Думата на местен жаргон означаваше момче-албинос или голяма клечка.)

Виле Ахонен се оказа едър мъж със спокойна и отмерена реч който изслуша търпеливо Бъртън. Бъртън разкри само част от плана си, като каза, че иска да построи лодка, за да може да доплава до края на Реката. Не възнамерявал да продължава по-нататък. Но Ахонен очевидно беше срещал и други като него.

Той се усмихна с разбиране и отвърна, че Бъртън няма да има никакви проблеми с построяването на лодката. Но все пак местните жители били консервативно настроени към природата. Не давали и дума да се издума за обезлесяването на земята си. Дъбът и борът били неприкосновени, но бамбукът бил на разположение. Но дори и този материал трябвало да бъде закупен срещу цигари и алкохол, което щяло да му отнеме значително време докато събере необходимите количества.

Бъртън му благодари и си тръгна. По-късно го настаниха в една колиба близо до тази на Колоп, но не можа да затвори очи.

Малко преди да рукне и неизменният дъжд реши да напусне колибата. Реши да отиде в планините и да се скрие под някоя издатина, докато преминеше дъждът и облаците се разпръснеха и се покажеше неизменното (но слабо) слънце. Не можеше да рискува Етичните да го спипат, след като се беше добрал толкова близо до целта си. Съвсем логично беше да са концентрирали голям брой агенти в околността. Беше сигурен, че съпругата на Колоп е една от тях.

Още не беше изминал и и половин миля и дъждът го блъсна с всичка сила; мълния се заби в земята близо до него. В призрачния миг зърна нещо да се материализира в пространството само на двадесетина крачки над него по склона.

Мигновено се завъртя и се втурна към една близка група дървета, които растяха нагъсто, като се молеше да не са го забелязали. Ако успееше да се измъкне, щеше да се скрие в планините. И след като потопяха всички в сън, Те щяха останат за пореден път с празни ръце…

29

— Здравата ни изпотихте, Бъртън — произнесе някакъв мъж на английски.