Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 139

Филип Хосе Фармър

Това се случи на 777 му «скок». Беше убеден, че 7 е числото, което му носеше щастие. Въпреки всички насмешки на хората от двайсетия век той упорито продължаваше да вярва в суеверията наследени от Земята. Самият той често се надсмиваше над чуждите суеверия, но беше сигурен в доброто знамение, което му носеха някои цифри; че сребърната монета поместена върху очите му ще върне силите му при силна преумора и ще подсили второто му зрение, сетивото което го предупреждаваше за очакващите го опасни ситуации. Вярно, че досега не бяха открили находища от сребро в тоя беден на минерали свят, но ако имаше, той щеше да се възползува от него.

Поредният си пръв ден той прекара целия на брега на Реката. Не обръщаше особено внимание на хората, които се опитваха да го заговарят, само им се усмихваше мълчаливо. Те нямаха враждебни намерения, нещо наистина рядко за по-голямата част от областите които беше посетил до този момент. Слънцето лениво се влачеше над източните върхове, като едва-едва надничаше иззад тях. Пламтящото кълбо се плъзна над равнината по-ниско от когато и да било, освен може би когато се беше озовал сред представителите на племето от титани с гротескно дългите носове. Светилото заля за малко долината със светлина и топлина и после започна да се катери по билото на западния хребет. В долината се смрачи и въздухът захладня значително; може би само земята на титаните беше по-студена. Слънцето продължи обиколката си докато се добра до точката, на която го беше заварил пробудилият се Бъртън.

Изтръпнал от преумора, но щастлив, той се обърна да потърси място за спане. Сега вече знаеше със сигурност, че беше в арктическата област, но вече от другата, до устието на Реката.

Дочу познат глас, но не можеше да се сети чий е (беше чувал безброй)???.

Слабата душа изплаква: «Но това не е Земята!». Нагоре, нагоре! Небето ти даде искрата, върни му я в огън.

— Джон Колоп!

— Абдул ибн Харун! И казват, че нямало чудеса! Какво се случи с теб от последната ни среща?

— Умрях същата нощ, в която и ти — каза Бъртън. — И още няколко пъти след това. Лошите хора и на тоя свят са повече.

— Това е съвсем естествено. И на Земята бяха множество. И въпреки това смея да твърдя, че броят им намалява, защото нашата Църква върши своето богоугодно дело, да благодарим на Господ. Особено в тази област. Но придружете ме, приятелю. Ще ви представя на моята съжителка. Прекрасна жена, особено в един свят който не държи особено на брачната вярност или на каквато и да е друга добродетел. Родена е през двайсетия век след Новата ера и е преподавала английски език. Понякога си мисля, че тя ме обича не за това което съм, а за това, на което мога да я науча за английския от моето време.

Той се изсмя с любопитен и нервен смях, по който Бъртън заключи, че Колоп се шегуваше.

Прекосиха равнината в посока към предпланината, където пред входовете на всички колиби горяха огньове върху малки каменни подиуми. Повечето от местните жители бяха закопчали около себе си хавлиите под формата на ескимоски кожуси, които ги пазеха от студа по сенчестите места.