Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 135

Въпросите бяха твърде много; трябваше му време да го обмисли, а нямаше откъде да го вземе, ако продължаваше да се качва с това темпо през няколко дни на Отвъдния Експрес. А тази област му предлагаше нелоши условия за размисъл за разлика от ония, през които вече беше минал. И реши да поостане за по-дълго.

Оставаше и Херман Гьоринг. Бъртън искаше да наблюдава отблизо странното му развитие на скиталец. Един от многото проблеми, които го вълнуваха от самото му начало на тая планета, беше този с наркотичната дъвка, но не беше имал възможността да запита Мистериозния Странник за нея (Бъртън имаше склонност да облича в главни букви мислите си). Какво място заемаше тя в общата картина? Поредният детайл от Великия Експеримент?

За нещастие обаче Гьоринг и тук не изкара дълго.

Кошмарите започнаха още от първата нощ. Изскочи от колибата си и се втурна към Реката, като от време на време спираше за кратко, замахвайки във въздуха към невидимите си противници, и се търкаляше по тревата. Бъртън го последва чак до Реката. На брега Гьоринг се приготви да се хвърли във водите й с очевидното намерение да се удави. Но след миг тялото му застина, целият затрепера, и после падна като отсечено дърво. Очите му останаха отворени, но не виждащи. Погледът му се беше обърнал навътре в него. Беше ням и никой не можеше да каже на какви ужаси ставаше свидетел.

Устните му се движеха беззвучно през всичките десет дни които живя след това. Бъртън положи всички усилия да вкара малко храна през стиснатите му до счупване зъби, но напразно. Тялото му изсъхваше и се сбръчкваше пред очите на Бъртън, като се смаляваше все повече и повече. Накрая остана само покритият му с кожа скелет. Една сутрин се разтърси целият в конвулсии, седна и изпищя. Миг след това беше мъртъв.

Подтикнат от любопитството си, Бъртън му направи аутопсия с наличните кремъчни ножове и пили от обсидиан. Пикочният мехур на Гьоринг се бе раздул до невъзможност и после се беше пукнал, заливайки с урина вътрешните му органи.

Бъртън се погрижи да му извади зъбите преди да го погребе. Те бяха ценни артикули за търговия; можеха да се нанижат на нишка от рибени черва или сухожилие под формата на скъпоценна огърлица. Свали му също така и скалпа. Шумерите бяха възприели този обичай от враговете си от отсрещния бряг, индианците от племето Шони от седемнайсети век, като го бяха доразвили и украсили, съшивайки от отделните скалпове наметки, поли и дори завеси. Скалпът не притежаваше ценността на едни зъби, но и той не беше за изхвърляне.

Докато копаеше гроба му близо до една голяма скала в подножието на планините внезапно го споходи като мълния един спомен-видение. Току-що бе спрял да пие вода, когато погледът му падна върху тялото на Гьоринг. Черепът му с напълно одран скалп и чертите на лицето му, спокойни като на спящ човек, внезапно отвориха някакъв отдавна запечатан дял от паметта му.