Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 136

Той беше виждал и отпреди това лице; когато се беше пробудил в онази гигантска камера сред реда от въртящи се в пространството тела. Бе принадлежало на тяло от съседния до неговия ред. Главата му тогава беше гладко обръсната като на всички останали. Бъртън бе успял само да го зърне съвсем за късо време преди Тъмничарите да го приберат. По-късно, след масовото възкресение, бе срещнал Гьоринг с вече оформена коса и изобщо не бе успял да види приликата между онова лице и неговото.

Но сега вече знаеше със сигурност, че този човек бе обитавал място близо до неговото.

Беше ли възможно двата им възкресителя, разположени в непосредствена близост, да са влезли в интерференция на фазите? Ако това беше така, то означаваше, че всеки път, когато Гьоринг и той намираха смъртта си приблизително по едно и също време, щяха да се пробуждат в една и съща сутрин до един и същ каменен олтар. Подмятането на Гьоринг за сродните им души изглежда не беше лишено от основания.

Той продължи да копае, изпълнен с яд на наличието на толкова много въпроси, на които не можеше да получи отговор. Ако само успееше да пипне за врата някой Етичен, той знаеше как да го изцеди!

През следващите три месеца Бъртън беше много ангажиран с приспособяването си към странното общество в областта. Остана очарован от кръстоската между двата езика, получили се при сблъсъка между шумерите и самоанците. Тъй като първите бяха два пъти повече на брой от вторите, то съвсем естествено езикът им доминираше. Но тук, както навсякъде, по-силният език извоюва пирова победа. Резултатът от езиковото смешение беше един пиджин, реч, в която преобладаваха силно редуцираните спрежения и опростеният синтаксис. Граматическите родове полетяха зад борда; думите бяха синкопирани; Свършеният и несвършеният видове глаголи и техните времена бяха сведени само до едно просто сегашно време, използувано и за изразяване на бъдеще. Наречията за време се отнасяха за миналото. Тънкостите и на двата езика бяха заместени с изрази понятни и за шумерите и за самоанците, макар че първоначално да ми бяха звучали дразнещи и наивни. Множество самоански думи изместиха родствените си в езика на шумерите, макар и вече доста променени във фонетично отношение.

Това явление се наблюдаваше по цялото поречие на Реката. Бъртън разсъждаваше, че ако една от действителните цели на Етичните е била да запишат всички съществували някога езици, трябваше да побързат. Старите и древни наречия отмираха пред очите му, или по-скоро се трансформираха в други. Но доколкото му беше известно, Те си бяха свършили работата в това отношение. Регистриращите им устройства, с които осъществяваха прехвърлянето на физическите тела, можеха да вършат и тази дейност покрай другата.

През вечерите, когато издебваше всяка възможност да бъде необезпокояван от другите, пушеше ожесточено щедро предлаганите от граалите пури и се опитваше да анализира ситуацията. На кого да вярва, на Етичните или на Ренегата, Мистериозния Странник? Или и те, и той лъжеха най-безсрамно?