Читать «Върнете се в телата си!» онлайн - страница 133

Сигурно се чудиш защо не ти настроя възкресителя така, че да бъдеш прехвърлен в непосредствена близост до целта ти, горната част на речния басейн. Истината е там, че аз действително успях да го настроя така, че при първото ти вторично възкресение на планетата да се озовеш край най-първия каменен олтар на Реката. Но ти не успя; предполагам, че титаните са те убили. И двамата нямахме късмет, защото скоро няма да имам възможност да се приближа до силовата какавида в камерата предшествуваща възкресението. Входът е забранен изрично за всеки, освен за упълномощения персонал. Те са много подозрителни; съмняват се, че някой им бърка плановете. Така че всичко е в ръцете ти и в ръцете на шанса, разбира се, за да се добереш отново северните полярни области.

Що се отнася до останалите, при тях просто нямах възможност да настроя възкресителите им. И те ще трябва да разчитат на закона за вероятностите. Едно към двайсет милиона.

— Останалите? — запита Бъртън. — Останалите? Но защо избрахте нас?

— Ти имаш нужната аура; другите също. Знам какво правя, имай ми доверие; не мога да сбъркам.

— Но вие намекнахте, че сте ме събудили преди определеното време… там, в камерата предшествуваща Възкресението, със съвсем определена цел. Каква беше тя?

— Това беше единственото нещо, с което можех да те убедя, че Възкресението е дело на човешки ръце, а не свръхестествено явление. И това те накара да се впуснеш по следите на Етичните. Прав ли съм? Разбира се, че съм прав. Дръж!

Той подаде на Бъртън малка капсула.

— Глътни я. Ще умреш мигновено и ще се изплъзнеш от ръцете им, макар и не за дълго. Мозъчните ти клетки ще бъдат разрушени до такава степен, че Те нищо няма да могат да научат от тях. По-бързо! Трябва да тръгвам!

— Какво ще стане, ако не я глътна? — запита Бъртън. — А ако им позволя да ме хванат?

— Твоята аура няма да ти позволи — отвърна мъжът.

Бъртън почти беше решил да не гълта капсулата. Откъде накъде тоя арогантен и тайнствен странник ще го командува какво да прави?

Но после реши, че не е необходимо да позволява на гнева да го ръководи. Трябваше да се възползува от случая, в противен случай отиваше право в ръцете на Другите.

— Добре — каза той. — Но защо просто не ме убиете, а карате мен да свърша тая работа?

Мъжът се изсмя и каза:

— Играта си има определени правила, които сега нямам време да обяснявам. Но ти си умен и ще разбереш всичко сам. Една от причините е, че ние сме Етични. Ние даряваме живот, но не можем да го отнемаме така директно. Не че за нас е немислимо или невъзможно. Просто е много трудно.

След миг мъжът изчезна. Бъртън не се колеба и постави капсулата в устата си. Последва ослепителна мълния…

26

Току-що изгрялото слънце биеше право в очите му. Успя да хвърли поглед около себе си, видя граала до себе си, купчината му от гладко сгънати хавлии — и Херман Гьоринг.