Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 216

— Лидия — простена той високо, колкото му позволиха счупените ребра. — Донеси Лий.

Тя беше озадачена от пресипналия глас и сгърчената му поза, когато проумя, че беше наранен и, че мъжът над него държи револвер. Тя скочи смело от стълбичката, притиснала здраво Лий до гърдите си и дотича. Не беше имала време дори да наметне нещо и гърдите над ризата й блеснаха със златото и розовото на просветляващия хоризонт.

Джентри се обърна към нея, без да отделя револвера и на инч от лицето на Рос. Точно така. Това беше оня бял измет. Развратът беше оставил отпечатък по цялото й тяло и физиономия. Кларк беше унищожил красивата, грациозна, Виктория, и вместо нея беше взел тая курва. Избягалата съпруга на Ръсел. Джентри усети как в гърдите му се надига нов гняв. Фактът, че Кларк бе предпочел тази проститутка пред любимата му дъщеря прибави нов гняв в и без това препълнената му душа.

— Дръпни се — заповяда той на Лидия, която се беше приближила до Рос.

Тя застина, притискайки Лий до гърдите си.

— Кой сте вие? Какво искате?

— Лидия, това е бащата на Виктория. Покажи му Лий. Това е твоят внук, Джентри.

— Лъжец!

— Това бебе е твоят внук. Кълна ти се, Виктория умря при раждането му.

— Вярно е — разпалено се намеси Лидия. — Моето дете се роди мъртво. Аз откърмих Лий. Рос се ожени за мен седмици след като почина Виктория.

— Като ви гледам двамата, опитвате се да ми хързулнете това бебе — уж било на Виктория, за да ми измъкнете пари. Само като си помисля, че си се докосвал до дъщеря ми, и ми се повдига — процеди той тихо.

— Знам това, дявол да го вземе — изръмжа Рос. — И вече пет пари не давам за тревогите ти. Но, за Бога, ще отхвърлиш ли сина на Виктория? Собствената си кръв?

Мъжът дори не удостои с поглед бебето.

— Толкова глупав ли ти изглеждам… Кларк? — И когато Рос рязко изви глава към него, Джентри гръмогласно се изсмя. — О, да, аз знам всичко за теб, мръсен престъпнико. Знам също така и за тая бяла кучка до теб. Много трогателна сцена ми разиграва тук. Но аз се срещнах снощи в града със съпруга й. Хубаво си побъбрихме с мистър Ръсел. Ти, най-големият тарикат, Сони Кларк, си направен за посмешище от двама селяни, ха-ха-ха!

Рос се втренчи с празен поглед в тъста си.

— Ръсел?

— Съпруг? — повтори със слаб глас Лидия.

— Кланси Ръсел. Каза, че сте се били срещнали преди седмица, или някъде там. Каза ми, че за малко не си ги пипнал него и тая жена тук, когато кроели планове как да те предадат на властта, за да пипнат наградата, така че му се наложило да се преструва, че търси работа.

Първата мисъл на Рос беше, че тъстът му окончателно е загубил разума си. После очите му се спряха върху Лидия и лицето й му разкри цялата истина. Беше останало без цвят, убито от вина, изплашено до смърт.

— Той е бил твой съпруг? — запита той, без да вярва на ушите си, като се молеше тя да отрече всичко.