Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 217

— Не. Кланси Ръсел никога не ми е бил съпруг — настоя тя. Дори и мъртъв, Кланси продължаваше да я инквизира. — Той ми е заварен брат.

— Боже господи, те излязоха и роднини — изсмя се унищожително Джентри.

— Завареният брат? — изрева Рос.

Очите й молеха за разбиране и пощада.

— Да.

— Всичките дяволи в ада — изруга Рос. — Значи ти си знаела за мен? Още преди да ти разкажа?

— Да, но…

— И ти с твоя заварен брат, когото се преструваше, че ненавиждаш…

— Аз го ненавиждах… ненавиждам.

Тя нямаше право да се издаде, че знае за смъртта на Кланси. Не можеше да навлича беда на Буба.

— Значи двамата заговорничехте да ме продадете за паричната награда?

— Не — протестираше отчаяно тя. — Рос, не. Той ме заплашваше, че ще те издаде, ако не му дам скъпоценностите.

— Скъпоценности? Какви скъпоценности? — запита той.

— Скъпоценностите, които отмъкна от мен — изрева Джентри. — Семейните бижута на фамилия Джентри. Без съмнение си принудил Виктория да отвори сейфа в трапезарията и си ги взел. Успяхме да ги укрием от янките, за да ги отмъкне негодник като теб! Не предполагам, че Ръсел може да знае за тях. Най-вероятно тази жена тук, която претендира, че ти е съпруга, му е казала.

— Ако скъпоценностите ти трябват, ще ти ги дам — изрече Лидия, пристъпвайки към Джентри. Тя би била щастлива да му даде каквото поиска, само да свалеше револвера си от Рос. — Лий… — Тя повдигна бебето към дядо му.

Той се отдръпна рязко назад, сякаш детето беше дяволско изчадие.

— Дай го на негъра и донеси бижутата.

Мозес пое детето, което вече бе започнало да плаче от глад и от напрежението наоколо. Лидия повдигна полите си и хукна към фургона, измъкна торбичката от мястото, където я беше скрила само преди няколко часа. Тя избягваше обвинителния поглед на Рос.

— Пусни я. — Тя захвърли торбичката на земята. — Погледни, Кларк. Пипнах те с доказателствата. Това ми е достатъчно, за да те убия.

— За пръв път я виждам — възкликна Рос.

— Той не е откраднал нищо — извика Лидия. — Виктория я е взела със себе си, когато са потегляли от Тенеси.

— Затваряй си устата! — изрева Джентри. — Ти не си достойна даже да произнасяш името й.

Той я сграбчи със свободната си ръка за лакътя и изви ръката й зад гърба. Обърна я с лице към Рос.

— Хубаво я виж, Кларк. Това е типът жена, която ти подхожда най-много. Гледай хубаво, как обикаля наоколо по долни дрехи без никакъв срам. Държа ли те зает цяла нощ завчера, както каза Ръсел, за да може да ни извести за местонахождението ти?

— Не!

Лидия изстена високо от болка и срам. Кланси дори и мъртъв продължаваше да руши живота й. Щеше да преживее без особени последици оскърбленията на Джентри. Но не и погледът на Рос, лишен от всякакви илюзии, който направо я убиваше.

— Как научи за тия скъпоценности, Лидия?

Гласът му беше лишен от каквато и да било интонация.

Тя преглътна с усилие, като примижа от болката, причинена от желязната хватка на Джентри.

— Кланси ми каза. Не знам как е разбрал. Показа ми плакат с твоето име и лице, и каза, че си търсен, и ме заплаши…

— Кога?

— Веднага след смъртта на Люк.