Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 228

Дланите й го прегръщаха. С кратък замах, тя отметна дрехите от него. Каменното му съвършенство беше доказателство за любовта му и красив израз на мъжествеността. Тя го целуна с нежно благоговение.

— Ах, любов моя.

Той изстена шумно като се освободи от бричовете си. Нежно я положи върху тревата, усмихвайки се.

Косата й се беше разпиляла върху тревата, а багрите на залеза оцветиха тялото й в алено, златно и пурпурно. Естественият отблясък на плътта й придаваше особено излъчване. Снежнобялата превръзка с нищо не намаляваше съвършенството й. Дори напротив, подчертаваше го. Той легна до нея и я взе в прегръдките си, като я обърна към себе си.

— Ти си толкова красива — изрече той. — Обичай ме, Лидия, не мога без теб.

Погали гърдите й, целуна ги, после ръката му се плъзна по бедрата.

— Рос, Рос — простена тя пресекнало и посегна към него.

Той се върна обратно до лицето й и повдигна леко бедрото й.

— Не искам да те заболи — прошепна той в ухото й. — Остави на мен.

И с леко движение се намести в нея. Притисна я нежно до гърдите си и започна да прониква все по-надълбоко с всеки тласък. Тя се люлееше с бедра около него и когато той въздъхна с върховна наслада, тя повтори движението.

Насладата я връхлетя неудържимо както винаги, макар че всеки път беше различно. Отначало — усещане за кадифена мекота и нежност, после — стремителен полет, при който времето спира и остават само чувствата. Най-накрая идваше просветлението с нажежения поток, който слънцето на Рос изливаше в нея щедро. То изпълваше утробата й, цялото й тяло с любов. И със сигурност.

— Обичам те — прошепна тя и целуна грапавия белег от лявата му страна.

— И аз, и аз. Ти ме освободи от миналото ми и от зловещите му сенки.

Тя въздъхна.

— А ти мен, Рос. И сега имаме едно бъдеще.

Останаха притиснати един в друг дълго. В падащия здрач като ситни звездички прелитаха светулки. Червеният диск на слънцето неохотно увисна на хоризонта, сякаш не желаеше да отстъпва владенията си на нощта. Небето над тях бавно потъмняваше в индиговочерно. Залезът ги заключи в обятията си и те го приветстваха мълчаливо, вдъхвайки гъстата му, ленива сладост.

А след този ден зората щеше да бъде също тъй сладка.

Информация за текста

Източник: Кантая

Издание: Сандра Браун. Защото те обичам. Коала, 1994

Свалено от «Моята библиотека»

Последна редакция: 2010-05-15 20:53:01