Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 218

Рос изпсува и избухна в смях. Първо бяха само дълбоки хрипове в гърдите, после постепенно свикна с тях. Съзнаваше, че болката в ребрата му ще го докара до делириум, но се остави на вълните на истерията.

— Още преди седмици!

Всичко ли, което му беше разказала, е било лъжа?

Острите му като бръснач очи оставяха осезаеми нарези по лицето й. Тя овлажни устните си.

— Той уби Люк, Рос, защото Люк го е видял да се навърта из горите около лагера. Той беше мъжът, който ме нападна и който застреля Уинстън.

— И ти не се осмели да кажеш на никого? Дори и на мен?

— Страхувах се, че може да стори злина на теб и Лий.

— Или го прикриваше — изръмжа бясно той.

Не можеше да отдели поглед от разголените й гърди, които преливаха от деколтето на ризата. Тя се беше привела напред в опит да намали болката, причинена от хватката на Джентри, и това само ги откриваше още повече. Косата се плискаше върху раменете й.

— Ти си се срещала тайно с него зад гърба ми.

— Да, но…

— А снощи? Беше ли тук снощи?

— Не. Искам да кажа да, но…

— Когато ме молеше да спя при теб, това беше за да ме задържиш? Ти си била негова курва, нали така? Той е имал пълната власт над теб и е могъл да те накара да направиш всичко за него, нали?

Думите му я блъснаха като снаряд в гърдите. Въздухът внезапно я напусна. Тя се вгледа в две зелени очи, които не познаваше. Дори и след всичко, което бяха станали един за друг през изминалите няколко седмици, той пак беше готов да повярва на най-лошото за нея.

— Да — изсъска тя през зъби. — Да, аз бяха негова курва. Да, той беше тук снощи. Предложих му да тръгна с него. Предложих му да използва тялото ми, както намери за добре. Бях негова курва, за да спася живота на мама. Щях да бъда негова курва до края на живота си, за да спася теб и Лий. Едва ли щеше да ми е по-зле да бъда негова, отколкото твоя. Защото това си мислиш за мен, нали?

Лицето й блестеше на слънцето. Първите му лъчи обагряха косите й превръщайки ги в буйни пламъци. Очите й излъчваха гневен пламък. Никога не бе изглеждала толкова красива. Господи, какъв кураж имаше това крехко момиче да си признае! И Рос я обичаше заради всичко това.

Но преди още да е успял да каже нещо, Джентри я блъсна на земята. Лидия посегна за револвера му, но той изблъска ръката й. Схватката отне на Джентри не повече от частица от секундата, време напълно достатъчно за Рос да се претърколи настрана, като в същото време издърпа колта изпод седлото и вдигна ударника.

Джентри отскочи и стреля по движещата се фигура на Рос. Лидия изпищя, но куршумът се заби в пръстта на инч зад главата на Рос. Годините на стрелба от коляно го бяха научили само на една реакция. И той стреля.

Джентри се вгледа глупаво в цъфналата рана, избиваща в опушения ръкав на сакото му. Той отново вдигна револвера.

— Не бих го направил, ако съм на твое място.

Всички условни рефлекси на Рос бяха влезли в действие. Той вече не усещаше болката в счупените си ребра. Погледът му се беше прояснил. Гласът му бе придобил кристалната яснота на лед, сипещ се в метална купа. Револверът му бе насочен точно в челото на Джентри.