Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 215

— Виктория почина, мистър Джентри — изрече меко Рос.

Видя как по цялото тяло на възрастния пробяга жестока тръпка, но само очите му блеснаха. Ръката му държаща револвера, се стегна още повече. Никаква друга реакция.

— Почина?

— Аз ви писах преди два месеца. Тя почина още преди да напуснем територията на Тенеси. Докато раждаше.

— Мръсно лъжливо копеле — изсъска мъжът и изрита злобно Рос в ребрата.

Рос чу как ребрата му изпращяха в същото време, когато Мозес се пробуди и седна на земята.

— Стой си спокойно, черньо, ако не искаш да пръсна черепа на приятелчето ти.

— Прави както ти казва — простена Рос. Остана да лежи настрани, протегнал ръка пред ребрата си. — Разкажи му за Виктория.

Мозес погледна белия мъж и моментално разбра, че пред него стои вековният враг на народа му.

— Мисис Коулман почина, докато раждаше детенцето си точно преди да стигнем Мемфис — подзе спокойно Мозес. — Ние я погребахме.

Джентри ги изгледа подигравателно.

— Мислиш, че ще ти повярвам ли? Дъщеря ми не беше бременна. Щеше да ми каже, ако е било така. Или дори не си я оставил да поживее, след като я отвлече и открадна скъпоценностите? Къде я зарови? Вярвам ти, че е мъртва. Защото ти си я убил.

Скъпоценности? Рос разтърси глава с надеждата да се пробуди по-бързо и да сложи край на този абсурден кошмар. Връхлитаха го вълни на агония и размазваха зрението му в пъстроцветни петна. Повръщаше му се.

— Мистър Джентри, нямам и понятие за какво говорите — изрече той с болка. — Сакс ми даде нотариалния акт за някакво парче земя тук в Тексас.

— Сакс е мъртъв — изръмжа Джентри.

Рос не се изненада от новината. Последният път, когато се бяха видели със стареца, бе разбрал, че нямаше да го бъде. И въпреки това новината за смъртта му го натъжи. Сакс беше първото човешко същество в живота му, погрижило се за Сони Кларк.

— Той ми даде нотариалния акт, защото беше решил, че няма смисъл да се занимава с него. Виктория и аз решихме да вземем моите коне и да се заселим тук, за да си направим своя ферма. Знаехме, че се събира керван и се включихме, за да пътуваме в безопасност.

— Искаш да повярвам, че дъщеря ми е напуснала родния си дом — всичко, което е обичала и към което е била привързана, за да тръгне с теб подир вятъра?

С всяка минута лицето му ставаше все по-червено. Целият кипеше от ярост и на Рос решително не му харесваше начина, по който показалецът му се стягаше върху спусъка. Той не можеше да посегне към собствения си револвер, особено със счупените си ребра. Пък и не искаше да стреля по бившия си тъст.

— Виктория реши така, не аз — изрече той със спокойствие, каквото не чувстваше. — Аз исках да изчакаме, докато се върнете от Вирджиния, преди да потеглим. Исках да ви кажем и за бебето…

Джентри замахна със свободната си ръка и юмрукът му се стовари върху челюстта на Рос. Той падна на земята.

— Затваряй си мръсната уста и не ми говори за никакви бебета. Не ти ли беше достатъчно, че я уби, а сега се гавриш и с паметта й?

— Рос? Какво става?

Рос чу гласа на Лидия като през някаква мъгла. Имаше намерение да изчака още малко, изслушвайки останалите обвинения на мистър Джентри и щеше да се опита да сложи край на всичко това. Но какво можеше да направи с размътения си от удара на Джентри поглед и спуканите си ребра?