Читать «Защото те обичам» онлайн - страница 213

— Значи ти не приемаш предложението ми — изрече спокойно Рос, усещайки борбата в душата на момчето.

Буба измърмори някаква ругатня и захвърли камъчето, с което си играеше, в огъня. Потърси очите на Рос в мъжделивата светлина.

— Рос, знаеш колко ми се иска да бъда с теб, с Лидия, с Мозес, да работим заедно, но не мога.

— Знам, Буба. Ти си ми нужен, говоря ти истината, но аз го разбрах, когато те запитах дали ще продължиш със семейството си. Исках само да знаеш колко много ще ми липсваш.

— Благодаря ти! — Той се загледа мрачно в огъня. — Татко е вече възрастен. Много трудно понесе смъртта на Люк. Не мисля, че вече има същото желание да гледа ферма, както когато тръгнахме насам.

— След като намери някое хубаво парче земя, сигурно пак ще поиска.

— Може би — отвърна Буба, без да бъде вътрешно убеден. — Но той ще има нужда от помощ, а аз съм най-големият му син. Той и мама зависят от мен. Не мога да ги изоставя, дори и това да означава да тръгна с теб.

Рос се надигна и приклекна до момчето, като го стисна здраво за рамото.

— Това е решение на мъж. Горд съм с теб, че си го взел.

Очите им се сблъскаха за секунда с чувство, после и двамата отклониха смутено глави. Рос внезапно наруши тишината.

— Лидия е решила да ви навести един ден. Мислех си, че може би след година, или две, вече ще си стъпил на краката си, за да отглеждаш коне. Какво ще кажеш, ако ти докарам чифт хубава кобила и жребец, за да започнеш сам?

Очите на Буба придобиха отново онова възторжено детско изражение, което никой не беше виждал на лицето му от седмици.

— Наистина ли? — възкликна той ликуващо. Но ентусиазмът му угасна само след миг, също като усмивката му. — Няма да имаме толкова пари, Рос.

Рос повдигна рамене.

— Все ще измислим нещо. Ти само се приготви и подготви корала за тях.

— Ще го направя. Но, по дяволите, Рос, та това са цели две години!

Рос се засмя.

— Ще минат доста по-бързо, отколкото си мислиш!

Рос разбърка огъня без да има нужда. Той хвърли един поглед изпод вежди към Буба, преди да го запита нехайно:

— Взе ли си сбогом с Присила?

Буба изсумтя презрително.

— Да. Ти беше прав, Рос. Тя е измет. Видях се със Скаута, преди да си тръгне и обменихме малко опит, така да се каже. Никога повече няма да се обвържа с жена като нея.

Рос отново тихо се изсмя.

— Е, може би точно с такава като нея не, но все пак ще имаш вземане-даване с тях. Не можем без тях, ти вече разбираш добре това. Те идват при нас още преди да сме разбрали какво ни е сполетяло.

— Да, така е — каза Буба, давайки да се разбере, че е мислил по темата. — Но как трябва да постъпваме, Рос? Искам да кажа, нали все трябва един ден да се оженя. Има да късам копчетата на панталона си час по час.

Рос се усмихна.

— Не само ти си така.

— Искаш да кажеш, че…

— Искам да кажа, че колкото повече получаваш нощем, толкова се иска денем.

Буба се втренчи в идола си и след миг двамата избухнаха в силен смях. Мозес се размърда в съня си и се обърна на другата страна.

— Да говорим по-тихо, че иначе ще събудим целия лагер.