Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 281

— Не, не мога; между другото — продължи Пит с увеличаваща се вежливост — ти говореше за значението на кръвта и за преимуществата на хората с благородно потекло. Ето новата бутилка.

— Да, точно тъй — за кръвта — каза Джеймс, като погълна рубиновата течност. — Няма нищо по-важно от благородната кръв, сър — у конете, у кучетата и у хората. Ха, та ти казвам, миналия семестър, точно преди да ме изключат, искам да кажа — точно преди да се бях разболял от шарка, — ха, ха, двамата с Рингууд от Крайстчърч, Боб Рингууд, сина на лорд Сингбар — веднъж си пиехме бира в едно заведение в Бленъм, когато един лодкар от Бенбъри предложи да се бори с някой от нас за кана пунш. Аз не можех — ръката ми бе в превръзка, — проклетата ми кобила бе паднала заедно с мене едва преди два дни и ръката ми беше счупена. Е добре, аз не бях в състояние да се занимая с него, обаче Боб свали за миг жакета си, «нареди» добре човека от Бенбъри в продължение на три минути и лесно го натупа в четири рунда. Ой, божке, как се стовари на земята този момък! И на какво се дължеше всичко това? На благородната кръв, разбира се, единствено само на нея.

— Джеймс, та ти съвсем не пиеш — продължи бившият аташе. — В мое време момчетата от Оксфорд изпразваха чашите по-бързичко от вас, сегашните младежи.

— Хайде, хайде — каза Джеймс, като докосна с ръка носа си и намигна на братовчеда си със замъглени от виното очи, — не ми разправяй такива смешки, момчето ми. Иска ти се да ме изложиш, ама майстора го няма! In vino veritas, момчето ми. Бих желал леля да изпрати малко от това питие на стария; стока и половина!

— Няма да е зле да я помолиш — продължи Макиавели — или пък добре да използуват времето, докато си тук. — И като изрече един латински цитат за възхвала на виното, с вид на оратор от Камарата на общините, този вакханалец изгълта от питието почти колкото съдържанието на цял напръстник, размахвайки широко чашата си.

Когато в пасторския дом отваряха след вечеря бутилката с портвайн, младите девойки получаваха по чаша къпиново вино, а мисис Бют изпиваше чаша порто, Джеймс обикновено си наливаше две чаши, но понеже баща му доста се разсърдваше, ако той продължаваше да протяга ръка към шишето, послушното момче повечето пъти се отказваше да иска още и се обръщаше към къпиновото вино или пък тайничко отиваше в конюшнята и си пийваше джин е вода, на което се наслаждаваше в обществото на кочияша и на лулата си. В Оксфорд количеството на виното бе неограничено, обаче качеството бе ниско; но когато количеството и качеството се събираха на едно място, както това ставаше в лелината му къща, Джеймс показа, че действително може да ги оцени и съвсем не се нуждаеше от насърченията на братовчеда си, за да пресуши втората бутилка, донесена от мистър Баулс.

Когато обаче дойде време за кафето и за връщане при дамите, пред които той изпитваше страхопочитание, симпатичната откровеност на младия джентълмен го напусна и той изпадна в състояние на обичайната си намусена свенливост, като през цялата вечер се задоволи да отговаря с «да» и «не», да се мръщи на лейди Джейн и да преобърне една кафена чаша.