Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 282

Но ако не говореше, той се прозяваше твърде жалостно и присъствието му охлади скромните им забавления, тъй като мис Кроли и лейди Джейн, заети с тяхната игра на карти, а също и увлечената в ръкоделието си мис Бригс усещаха как очите му са вперени в тях и те чувствуваха неудобно под този пиянски поглед.

— Той изглежда много мълчалив, тромав и стеснителен момък — каза мис Кроли на мистър Пит.

— В мъжко общество е по-общителен, отколкото с дами — отговори сухо Макиавели, като може би бе разочарован, че виното не е накарало Джим да приказва повече.

Той прекара ранните часове на следното утро в писане на майка си, като й разправи с най-цветисти изрази за приема, който му бе оказала мис Кроли. Но уви! Той не знаеше какви злини му носеше този ден и колко кратко бе отредено да трае проявеното към него благоволение. Вечерта, преди да пристигне в лелината си къща, в «Странноприемницата на Том Криб» се бе случило едно обстоятелство, което Джим бе забравил — едно нищожно, но фатално обстоятелство. Работата бе следната: Джим, който винаги се отличаваше с щедростта си и който бе особено гостоприемен, когато си пийнеше, почерпи няколко пъти с джин Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн, а също и приятелите им, така че в сметката на мистър Джеймс Кроли бяха записани не по-малко от осемнадесет чаши от тази течност, като всяка една струваше осем пенса. Но не бяха парите, а количеството на питието, което говореше зле за клетия Джеймс, когато лелиният му лакей, мистър Баулс, отиде по заповед на господарката си да плати сметката на младия джентълмен. Ханджията, който се боеше, че ще откажат да признаят тази сума, се закле тържествено, че младият господин лично е изпил всяка една от осемнадесетте чаши. Баулс заплати сметката и когато се върна вкъщи, показа я на мисис Фъркин. Тя се изуми от страшното количество на изпития джин и занесе разписката на мис Бригс като на главен домашен счетоводител, която пък от своя страна реши, че е неин дълг да съобщи това обстоятелство на своя шеф — мис Кроли.

Ако бе изпил цяла дузина кларет, старата мома би могла да му прости. Мистър Фокс и мистър Шеридан също пиеха кларет. Благородните господа пиеха кларет. Но осемнадесет чаши джин, погълнати в обществото на боксьори в някаква си невзрачна кръчма — това бе ужасно престъпление, което не можеше лесно да бъде простено. Всичко почна да върви наопаки за момъка. Той си тръгна за вкъщи от конюшнята, целият напарфюмиран, след като бе ходил там да направи посещение на кучето си Тауцър и с намерение да заведе приятеля си на разходка. Точно тогава срещна мис Кроли и нейното запъхтяно испанско куче, което Тауцър би изял, ако то не бе побягнало с квичене да търси защита при мис Бригс, докато коравосърдечният господар на булдога наблюдаваше със смях това преследване.