Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 279

— Най… най-добре ще е сам да отида да си уредя сметката — продължи Джеймс. — И през ум не ми е минавало да ви карам да плащате моите сметки — прибави великодушно той. Тази деликатност накара леля му да се разсмее още повече.

— Върви и уреди сметката, Баулс — каза тя, като махна с ръка, — и ми я донеси.

Клетата жена, тя не знаеше какво беше сторила!

— Там… там има едно малко куче — каза Джеймс с ужасно виноват изглед. — Най-хубаво ще е да отида да го прибера. То хапе прасците на лакеите.

При тези думи цялата компания избухна в силен смях. Разсмяха се дори Бригс и лейди Джейн, която седеше безмълвна през време на разговора между мис Кроли и нейния племенник. Без да каже ни дума, Баулс напуска стаята.

И за да накаже по-възрастния си племенник, мис Кроли продължи да се държи великодушно към младия оксфордски възпитаник. Нямаше никаква граница на добрината и на комплиментите й, когато веднъж започнеше да ги лее. Тя каза на Пит, че можел да дойде за вечеря, а пред Джеймс настоя да я придружи при разходката й и се перчеше с него, като го разхождаше тържествено на задната седалка на екипажа. През всичкото това време благоволяваше да му говори любезно; цитираше на клетия смаян момък италианска и френска поезия, като настоятелно му повтаряше, че е учен младеж и положително ще спечели златен медал и ще стане първенец в студентските дебати.

— Ха, ха! — разсмя се Джеймс, окуражен от тези комплименти. — Ами, ами, първенец в студентските дебати! Това го има в другия дюкян.

— Какво означава това «другия дюкян», мое дете? — запита дамата.

— Званието «първенец в студентските дебати» се получава в Кеймбридж, не в Оксфорд — каза ученият младеж многозначително и навярно щеше да се задълбочи още повече в този доверителен разговор, ако в същия момент пред тях не се бе появила внезапно лека двуколка, теглена от едно пони с подрязана грива; в двуколката се намираха неговите приятели Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн, в бели фланелени жакети със седефени копчета, с други трима джентълмени — техни познати, като всички поздравиха клетия Джеймс, седнал в екипажа. Тази случка развали настроението на простодушничкия младеж и през останалата част от разходката не можаха да намъкнат от устата му ни «да» ни «не».

Когато се прибраха, той завари стаята си приготвена и куфарът му сложен в нея. Би могъл да забележи, когато мистър Баулс го заведе там, че по лицето му е изписана сериозност, учудване и съчувствие. Но мисълта за мистър Баулс съвсем не мина през ума му. Той оплакваше вътрешно ужасното положение, в което се бе намерил в къща, пълна със стари жени, които му бърбореха на френски и италиански и му рецитираха стихове. «Ех, да му се не види, как успях тъй да се наредя!» — възкликна скромният момък, който не можеше да стои и пред най-кротката жена — дори и пред Бригс, — когато тя го заговаряше; докато пък, ако го пуснеха край доковете на Темза, би могъл да надприказва по тарикатски и най-устатия лодкар.