Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 283

Този ден свенливостта на клетото момче също го напусна. На вечеря той се държеше оживено и шеговито. През време на вечерята каза няколко смешки по адрес на Пит Кроли; изпи толкова вино, колкото и предишния ден, и като отиде в приемната без никакво подозрение, започна да забавлява дамите с цял ред отбрани оксфордски историйки. Той описа различните боксьорски качества на Молиньо и Дъч Сам, игриво предложи на лейди Джейн да се обзаложат за изхода на борбата между Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн и като венец на всичко, заяви, че е готов да се бори с братовчед си Пит Кроли, със или без ръкавици.

— И това е съвсем справедливо предложение, момчето ми — каза той, като се разсмя високо и потупа Пит по рамото, — пък и татко ми поръча да го направя, а и той, ще вземе участие в обзалагането за резултата от борбата, ха, ха! — При тези думи симпатичният момък кимна многозначително на горката мис Бригс и посочи с палец над рамото си към Пит Кроли, вършейки това весело и насмешливо.

Може би Пит не беше много доволен, но, общо взето, все още не се чувствуваше нещастен. Клетият Джим се посмя добре и тръгна, залитайки, през стаята с лелината си свещ, като се опита да й пожелае лека нощ с най-ласкавата си пиянска усмивка. Той се качи горе в стаята си, напълно доволен от себе си, обхванат от приятната увереност, че леля му ще остави нему парите си и ще го предпочете пред баща му и пред останалите членове на семейството.

Качил се веднъж в стаята си, човек би помислил, че няма да е в състояние да развали и по-нататък работата; и все пак това нещастно момче направи тъкмо туй. Луната светеше много приятно над морето и Джим, привлечен към прозореца от романтичния вид на океана и на небето, помисли, че гледката ще му направи още по-голямо удоволствие, ако запуши. Никой не ще го усети, реши той, ако отвори хитро прозореца и извади главата и лулата си навън, на чист въздух. Това и направи; но тъй като се намираше във възбудено състояние, клетият Джим забрави, че вратата му е отворена през всичкото време и духащият навътре ветрец причини чудесно течение, което отнесе надолу облаците тютюнев дим, чийто аромат пристигна с намалена сила при мис Кроли и мис Бригс.

Лулата тютюн довърши цялата работа и семейство Бют Кроли никога не узна колко хиляди лири стерлинги им струваше това. Фъркин се втурна долу при Баулс, който четеше на помощника си «Огънят и тиганът» с висок гробовен глас. Фъркин му разкри страшната тайна с такъв изплашен поглед, че първия миг мистър Баулс и младият му помощник помислиха, че в къщата има разбойници, чиито нозе тя навярно бе открила под леглото на мис Кроли. Но когато му съобщиха какво се е случило, трябваше му само една минута да изтича горе, вземайки по три стъпала наведнъж, да влезе в стаята на неподозиращия нищо Джеймс и да му извика с разтревожен глас:

— Мистър Джеймс, сър, махнете тази лула. О, мистър Джеймс, какво направихте! — продължи той с дълбоко патетичен тон, като изхвърли лулата от прозореца. — Какво направихте, сър? Господарката не може да ги понася.