Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 280

На вечеря Джеймс се появи полузадушен от бялата си вратовръзка, като му бе отредена честта да кавалерствува на лейди Джейн и да я отведе долу в столовата, а Бригс и мистър Кроли ги следваха, водейки старата дама, с нейния куп шалове и възглавници. През време на яденето Бригс употреби половината от времето си да се грижи за удобствата на болната и да нарязва пилешко месо за дебелото й испанско куче. Джеймс не приказва много, но настоятелно канеше дамите да пият вино и прие предизвикателството на мистър Кроли, като погълна по-голямата част от бутилката шампанско, която бяха заповядали на мистър Баулс да извади в негова чест. Когато дамите се оттеглиха и двамата братовчеди останаха сами, бившият дипломат стана много разговорлив и дружелюбен. Той разпитваше Джеймс за успеха му в университета, за бъдещите му планове, изрази сърдечно надежда, че ще преуспее в живота, с една дума, държа се сърдечно и приятелски. Виното развърза езика на Джеймс и той разправи на братовчед си за своя живот, за намеренията си, за дълговете си, за неприятностите си при първите изпити, за кавгите си с надзирателите, като бързо пълнеше чашата си от намиращите се пред него бутилки и весело минаваше от портвайн към мадейра.

— Главното удоволствие на леля ми — каза мистър Кроли, като напълни чашата си — е да оставя хората да правят в къщата й, каквото им харесва. Това е истински «дом на свободата», Джеймс, и най-голямата радост, която можеш да доставиш на мис Кроли, е да вършиш, каквото намериш за добре, и си поискваш, каквото ти хрумне. Зная, че у вас всички ми се подиграват за това, че съм бил тори. Мис. Кроли е достатъчно либерална да търпи всякакви възгледи. Тя има републикански принципи и презира всякакви титли и високи постове.

— Защо ще се жениш за графска дъщеря? — запита го Джеймс.

— Драги приятелю, не забравяй — лейди Джейн не е крива, че е от благородническо семейство — отвърна Пит с изтънченост. — Обстоятелството, че е благородна дама, не зависи от нея. Освен това не забравяй, че съм консерватор.

— О, колкото се отнася до това — заяви Джеймс, — няма нищо, което да се сравни с благородната кръв; не, дявол да го вземе, абсолютно нищо. Аз съвсем не споделям мненията на онези там радикали. Знам какво значи да бъдеш джентълмен, дявол да го вземе! Погледни участниците в надбягванията с лодки; виж хората, които се боксират. Обърни внимание на кучето, което убива плъхове — кой от всички тези излиза победител? Разбира се, който е от стар род или благородна порода. Ей, Баулс, старче, донеси още малко портвайн, докато изфраскам тази бутилка тук. За какво говорех?

— Мисля, че разправяше за кучета, които убиват плъхове — забеляза кротичко Пит и подаде на братовчед си бутилката да я «изфраска».

— Аха, убивах плъхове, така ли? Пит, ти спортист ли си? Желаеш ли да видиш как едно куче действително убива плъхове? Ела тогава с мене у Том Кордрой, на Касъл Стрийт Мюз, и аз ще ти покажа такъв бултериер, който… ех, божичко! — възкликна Джеймс, като се разсмя на собствената си наивност. — Та ти пет пари не даваш за кучета и плъхове; ама че глупост! Да пукна, ако можеш да различиш куче от гъска!