Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 274

Тази православна неприязън спрямо римокатолическите предразсъдъци спаси Пит Кроли в очите на лейди Саутдаун, докато пък възхищението му от Фокс и Наполеон го издигна неимоверно високо в очите на мис Кроли. За приятелството й с покойния английски държавник споменахме, когато за пръв път заговорихме за нея в тази повест. Като истински либерал, мис Кроли бе противничка на водената война и при все че, разбира се, падането на императора не развълнува много старата дама, нито пък лошото отношение спрямо него повлия за скъсяването на живота й и за развалянето на почивката й, все пак думите на Пит отидоха право в сърцето й, когато той възхвали и двата й идола. И само чрез тези няколко думи той напредна твърде много в спечелване на благоволението й.

— Ами вие, миличка, какво мислите? — обърна се мис Кроли към младата девойка, която бе харесала още от пръв поглед (а това винаги й се случваше с хубави и скромни млади хора), макар че, трябва да се признае, чувствата й се охлаждаха също тъй бързо, както се пораждаха.

Лейди Джейн поруменя силно и каза, «че не разбирала от политика, която оставяла за по-мъдри от нейната глави; но при все че безсъмнено мамичка имала право, мистър Кроли говорел наистина прекрасно». И когато след свършване на посещението дамите си тръгнаха, мис Кроли изрази надеждата, че «лейди Саутдаун ще бъде тъй добра да й изпраща от време на време лейди Джейн, стига само да им е удобно да се лишат от нея, за да може тя да утешава една клета, нещастна, болна стара жена». След като й дадоха любезно това обещание, те се разделиха с най-добро разположение едни към други.

— Не оставяй лейди Саутдаун да идва втори път, Пит — каза старата дама. — Тя е глупава и надута като всички роднини на майка ти, които никога не съм могла да понасям. Но довеждай онази малка, добродушна, миличка Джейн толкова често, колкото си искаш.

Пит обеща, че ще го направи. Той не каза на графиня Саутдаун какво мнение си бе съставила леля му за нейно сиятелство, която, тъкмо обратното, си въобразяваше, че е направила много приятно и сериозно впечатление на мис Кроли.

И тъй като нямаше нищо против това да облекчи една болна жена, пък и може би в дъното на сърцето си не съжаляваше да се освободи от време на време от скучното ораторствуване на преподобния Щартоломю Айрънс и от сериозните подлизурковци, които се събираха около краката на майчицата й, лейди Джейн започна честичко да посещава мис Кроли. Придружаваше я при разходките й с файтон и я развличаше през много вечери. Лейди Джейн бе толкова нежна и добра по природа, че дори и Фъркин не ревнуваше от нея, а Бригс дори смяташе, че приятелката й е по-малко жестока към нея, когато кротката лейди Джейн биваше у тях. Обноските на мис Кроли към нейно сиятелство бяха прекрасни. Старата мома й разправяше хиляди случки от младостта си, като й говореше по съвсем различен начин от този, по който бе свикнала да разговаря с безбожната малка Ребека, тъй като в невинността на лейди Джейн имаше нещо, което правеше лекомислените приказки неуместни. А пък мис Кроли притежаваше твърде много от качествата на истински благородна жена, за да оскърби подобна чистота. Младата девойка от своя страна никога не бе виждала нежност от никого, освен от тази стара мома, от брат си и от баща си и отплащаше на проявената към нея слабост от страна на мис Кроли с приятелство и искрена доброта.