Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 275

През есенните надвечери (когато Ребека се подвизаваше в Париж, най-весела от всички намиращи се там весели победители, а Амелия, нашата мила наранена Амелия, ах, къде беше тя?) лейди Джейн седеше в приемната на мис Кроли и й пееше сладко в здрача малките си простички песни и химни, докато слънцето залязваше, а морето ревеше кран брега. Старата мома се събуждаше, когато тези мелодийки се свършваха, и молеше за още. А що се отнася до Бригс, до огромното количество сълзи, които ронеше, и щастието, което изпитваше, докато даваше вид, че плете и поглежда към могъщия океан, тъмнеещ се пред прозорците с трепкащите отгоре му небесни светлинни — кой, кой може да измери щастието и разнежеността на Бригс?

В това време Пит седеше в столовата, взел пред себе си някоя статия върху законите за земеделието или някой мисионерски дневник, и се развличаше тъй, както приляга на романтичните и неромантичните мъже да се забавляват след вечеря. Той пиеше на малки глътки мадейра, строеше си въздушни кули, смяташе се за прекрасен и си мислеше, че сега е много по-влюбен в Джейн, отколкото през изминалите седем години, откакто траеше техният liaison без никаква проява на нетърпение от негова страна — и спеше твърде много. Когато идваше време да се поднася кафето, мистър Баулс влизаше шумно и извикваше ескуайър Пит, когото намираше в тъмното твърде много зает със статията си.

— Бих желала, драги, да си намеря някого, с когото да играя пикет — каза една вечер мис Кроли на лакея, когато последният се появи със свещите и кафето. — Клетата Бригс е толкова глупава, че разбира от карти колкото и една кукумявка (старата мома винаги намираше случай да обижда Бригс пред прислугата); а струва ми се, че ще спя по-добре, след като поиграя малко.