Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 273

На следния ден големият женски екипаж на семейство Саутдаун, с графската коронка и герб, спря тържествено пред портите на мис Кроли и високият сериозен лакей подаде на мистър Баулс визитните картички на нейно сиятелство за мис Кроли, както и една за мис Бригс. Като компромис вечерта лейди Емилия изпрати на компаньонката един пакет, съдържащ няколко копия от «Перачката», както и други трактати с по-мек характер, за лична употреба на мис Б., а също тъй и няколко книги за прислугата: «Няколко мисли за прислугата», «Тиганът и огънят» и «Официалното облекло на греха», чието съдържание беше много силно.

Глава XXXIV

Лулата на Джеймс Кроли угасва

Любезното държане на мистър Кроли и милото отношение, което лейди Джейн прояви към нея, извънредно много поласкаха мис Бригс. И тя каза няколко добри думи за последната, след като картичките на семейство Саутдаун бяха поднесени на мис Кроли. Обстоятелството, че една графиня лично бе оставила картичката си на мис Бригс достави не малко удоволствие на бедната самотна компаньонка, «Много ми е чудно, мис Бригс, какво иска да каже лейди Саутдаун с това, че е оставила картичка и за тебе» — заяви републиканката мис Кроли, на което компаньонката отвърна смирено: «Надявам се, че няма нищо лошо в това, дето една високопоставена дама е обърнала внимание на една бедна, но благородна жена.» И тя постави тази картичка в работната си кутия между най-любимите си лични вещи. По-нататък мис Бригс обясни как предишния ден бе срещнала мистър Кроли на разходка със своята братовчедка и отдавна обречена нему бъдеща невеста и разправи колко добра и мила изглеждала дамата и колко скромно, да не кажем обикновено, ходела облечена. А после описа и прецени всички части на облеклото й, като се почне от шапката и се стигне до обувките, вършейки това с истинска женска точност.

Мис Кроли позволи на Бригс да бърбори, без да я прекъсва, прекалено много. Колкото повече се подобряваше здравето й, толкова по жадуваше да има хора наоколо си. Мистър Кримър, медицинският й съветник, не даваше да се издума да се върне към старите си свърталища и удоволствия в Лондон. Старата мома се радваше твърде много, когато намереше каквато и да било компания в Брайтън, и не само прие благосклонно картичките, като още на следния ден изпрати своята, но също тъй любезно покани Пит Кроли да дойде и види леля си. Той пристигна, водейки със себе си лейди Саутдаун и нейната дъщеря. Вдовствуващата графиня не каза ни дума относно душевното състояние на мис Кроли. Тя говори благоразумно за времето, за войната, за поражението на чудовището Бонапарт и най-вече — за разни лекари, за доктори-шарлатани и за ценните качества на д-р Поджър, когото тя тогава покровителствуваше.

През време на това посещение Пит Кроли направи един много тактичен жест, който показа, че ако не бе пренебрегнал тъй рано дипломатическата си кариера, сигурно би се издигнал до някакъв висок пост в професията си. Когато графиня Саутдаун се нахвърли срещу корсиканския парвеню, както бе модерно през онези дни, и заяви, че той бил чудовище, опетнено с всички възможни престъпления, че бил страхливец и тиранин, който не заслужавал да живее, че падението му било предречено и т.н., тогава Пит Кроли изведнъж вдигна оръжие в полза на избраника на съдбата. Той описа Първия консул, както го бе видял в Париж при сключването на Амиенския мир, когато той, Пит Кроли, имал удоволствието да се запознае с великия и добър мистър Фокс, държавник, към когото човек не можел да не изпитва жарко възхищение, макар и да се различава от него, и който винаги имал най-високо мнение за император Наполеон. И той заговори с голямо възмущение за недостойното поведение на съюзниците към този свален от трона си владетел, който, след като се бе предоставил великодушно на тяхната милост, бе захвърлен в жестоко и унизително изгнание, докато фанатична сган от католици тиранизираше Франция вместо него.