Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 276

При тези думи лейди Джейн поруменя до основата на мъничките си уши и до върховете на хубавите си пръсти и след като мистър Баулс излезе от стаята и вратата бе добре затворена, тя каза:

— Мис Кроли, аз мога малко да играя. Имах обичай да… да поигравам понякога с клетичкия мил татко.

— Елате и ме целунете. Елате и ме целунете още тази минута, мила ми добра душице! — провикна се възторжено мис Кроли.

И това беше живописното занимание, в което мистър Пит завари старата и младата дама, когато се качи горе със статията си в ръка. Как се изчервяваше през цялата вечер тази нещастна лейди Джейн!

Не трябва да си представяме, че хитростите на мистър Пит Кроли убягнаха от вниманието на милите му роднини от пасторския дом в Куинс Кроли. Хампшир и Съсекс се намират много близо един до друг и мисис Бют имаше приятели в последното графство, които се погрижиха да я осведомяват за всичко и дори за много повече от онова, което ставаше в дома на мис Кроли в Брайтън. Пит стоеше там все по-дълго и по-дълго. По цели месеци не се прибираше в имението, където отвратителният му стар баща се бе отдал напълно на ракията и на обществото на ужасното семейство Хоръкс. Успехът на Пит много ядосваше пасторското семейство и мисис Бют съжаляваше все повече и повече (макар че все по-малко си признаваше) за огромната грешка, която бе направила, като бе обиждала Бригс и се бе държала високомерно и скъпернически спрямо Баулс и Фъркин, така че в домакинството на мис Кроли не се намираше пито един човек, който да й дава сведения какво става там.

— Всичко това се дължи на ключицата на Бют — настоятелно повтаряше тя, — ако не я беше счупил, никога нямаше да напусна мис Кроли. Аз съм мъченица на дълга си и на твоя отвратителен и съвсем не свещенически навик да ходиш на лов, Бют.

— Ами, лов, глупости! Ти я изплаши — възрази божият служител. — Ти си умна жена, но имаш дяволски раздразнителен нрав, и си много голяма скъперница, Барбара.

— А пък тебе хубаво щяха да те стиснат в затвор за длъжници, ако не бях аз да ти пазя парите, Бют.

— Зная, зная, миличка, така е — каза добродушно пасторът. — Ти действително си умна жена, но си прекалено разпоредителна. — И набожният човечец се утеши с една голяма чаша вино.

— Какво, по дяволите, намира тя в онзи глупчо Пит Кроли? — продължи Бют. — Той няма смелост дори и муха да убие. Спомням си, когато Родън, който е истински мъж, го търкаляше с юмруци по пода на конюшнята, сякаш беше някакъв фарфалак, а Пит се прибираше с рев при мамичка… Ха! Ха! Всяко едно от момчетата ми би го напердашило с една ръка. Джим казва, че в Оксфорд още си спомняли за него под името «Мис Кроли»… глупчо такъв.

— Знаеш ли какво, Барбара? — продължи след малко негово преподобие.

— Какво? — каза Барбара, която хапеше нокти и барабанеше по масата.

— Защо пък да не изпратим Джим в Брайтън и да видим дали той няма да може да направи нещо със старата мома? Остава му още малко да довърши образованието си. Пропаднал е на изпитите си само два пъти — същото стана и с мене, — обаче той има преимуществото, че е учил в Оксфорд и че притежава университетско образование. Там се познава с някои от най-изисканите момчета. Освен това взема участие и в университетското надбягване с лодки. Дявол да го вземе, защо да не го пратим на старата и да му кажем да напердаши Пит, ако вземе да бърбори много? Ха, ха, ха!