Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 272

Уилям Текери

— А също и «Перачката от Финчли Комън», мамичко — каза лейди Емилия. — Няма да е зле отначало да се започне с нещо успокоително.

— Спрете, скъпи госпожи — каза дипломатът Пит. — Моите почитания към мненията на обичната ми и уважавана лейди Саутдаун, обаче аз смятам, че никак не е разумно да започваме въздействието върху мис Кроли, като още в самото начало й дадем подобни сериозни съчинения. Не забравяйте в какво деликатно състояние се намира тя и как досега не е свикнала, как абсолютно никак не е свикнала да се занимава с въпроси, свързани с безсмъртието на душата й.

— Значи, Пит, вие смятате, че да се започне с тези въпроси, е прекалено рано, така ли? — каза лейди Емилия, като се изправи с шест малки книжки, които се намираха вече в ръката й.

— Ако започнете веднага, вие съвсем ще я изплашите. Познавам светския характер на леля ми много добре и съм уверен, че всеки внезапен опит да я въведе в лоното на вярата ще представлява най-неподходящото средство за спасението на душата на тази нещастна жена. По този начин само ще я изплашите и ядосате. Най-вероятно е да захвърли книгите и да откаже да има каквито и да било връзки с изпращачите им.

— Вашата природа, Пит, е също така грубо светска, както и тази на леля ви — каза лейди Емилия, като излезе гордо от стаята с книгите в ръка.

— И няма защо да ви казвам, скъпа ми лейди Саутдаун — продължи Пит с нисък глас, без да обръща внимание на прекъсването, — колко фатална може да се окаже липсата на малко благост и предпазливост относно надеждите, които бихме могли да храним във връзка със светските притежания на леля ми. Не забравяйте, че тя има седемдесет хиляди лири стерлинги; помислете за възрастта й, за разстроените й нерви и за деликатното й здраве. Знам, че е унищожила завещанието, което е било направено в полза на моя брат, полковник Кроли. И ние трябва да поведем тази наранена душа към правия път, като я успокоим, а не като я изплашим; следователно аз смятам, и вие ще се съгласите с мене, че… че…

— Разбира се, разбира се — забеляза лейди Саутдаун. — Джейн, миличка, няма защо да изпращаш онази бележка на мистър Айрънс. Ако здравето й е такова, че разискванията биха я изморили, ние ще чакаме, докато се пооправи. Утре ще направя посещение на мис Кроли.

— И ако ми позволите да предложа нещо, прелестна госпожо — каза Пит с благ глас, — по-добре ще бъде да не вземате със себе си нашата тъй ценна Емилия, която е прекалено жарка; най-хубаво би било да се придружавате от милата ни и кротка лейди Джейн.

— Емилия положително ще развали всичко — каза лейди Саутдаун. И този път тя се съгласи да измени на обичайната си практика, която, както вече казахме, се състоеше в това да изпраща на застрашената от погибел душа цял куп религиозни трактати, преди лично да отиде и се заеме със спасяването й (също както нападението на французите винаги се предшествуваше от яростна канонада). И тъй, заради здравето на болната или за спасението на душата й, или пък заради парите й, лейди Саутдаун се съгласи да отложи временно любимите си начини на действие.