Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 252

— Разцепил е войската на две — говореха хората. — Отправил се е направо към Брюксел. Ще надвие англичаните и ще бъде тук още довечера.

— Ще надвие англичаните — изкрещя Изидор на господаря си — и ще дойде тук още довечера.

Той непрестанно изтичваше на улицата за новини и винаги се връщаше с подробности за нови и нови беди. Лицето на Джоз ставаше все по-бледо и по-бледо. Уплахата бе обзела дебелия цивилен почти напълно. Изпитото шампанско не му донесе никаква смелост. До преди изгрев-слънце той вече бе изпаднал в силно безпокойство, което слугата му Изидор с удоволствие наблюдаваше. Сега той беше уверен, че ще пипне плячката на собственика на фрака с галоните.

През всичкото това време жените бяха вътре, след като послуша за миг гърмежите, жената на майора се сети за приятелката си в съседната стая и изтича да наглежда и ако е възможно, да утеши Амелия. Мисълта, че трябваше да бди над това безпомощно и нежно създание, вля нова сила в тази честна и храбра по природа ирландка. Тя прекара пет часа край леглото на приятелката си, като ту я увещаваше, ту й приказваше весело, а най-вече като мълчеше и безмълвно шепнеше плахи молитви.

— Държах ръката й чак до залез. И докато не престанаха гърмежите, нито веднъж не я пуснах — разправяше подир това пълната дама.

Паулина, камериерката бе коленичила в близката черква и се молеше за son homme a elle .

Когато тътнежът на канонадата спря, мисис О’Дауд излезе от стаята на Амелия и отиде в съседния салон, където Джоз седеше пред две празни бутилки, а храбростта му го бе напуснала напълно. Веднъж или два пъти той се осмели да влезе в спалнята на сестра си с твърде изплашен вид, като сякаш се готвеше да каже нещо. Но жената на майора не напущаше мястото си и той си излизаше, без да разкрие онова, което му тежеше. Срамуваше се да й каже, че иска да избяга. Но когато тя се появи в столовата, където той седеше в здрача, в печалната компания на празните си бутилки от шампанско, той почна да й открива намеренията си.

— Мисис О’Дауд — каза той, — не е ли по-добре да приготвите Амелия?

— На разходка ли ще я водите? — каза майоршата. — Та тя е толкова слаба, че не може да се помръдне.

— Аз… аз поръчах екипажа — каза той — и… и пощенски коне. Изидор отиде за тях — продължи Джоз.

— Какво ви е потрябвало да се возите тази вечер? — отвърна дамата. — Няма ли да е по-добре за нея, ако остане на легло? Току-що я сложих да си легне.