Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 254
Уилям Текери
Към десет часа по стълбата на къщата, в която Озбърнови заемаха един етаж, се чу дрънкането на сабя. Можеше също да се чуе и почукването на кухненската врата. Клетата Паулина, която току-що се бе прибрала от черква, припадна едва ли не ужасена, когато отвори вратата и видя пред себе си своя посърнал хусар. Той изглеждаше бледен като среднощния конник, който бе изплашил Леонора. Ако викът й нямаше да привлече господарите, които щяха да открият приятеля й, Паулина би извикала. Затова тя задуши писъка си и като поведе своя герой към кухнята, даде му бира и няколко отбрани къса от вечерята, която Джоз не бе имал сърце да изяде. С голямото количество бира и ядене, които погълна, хусарят показа, че не е призрак. И докато пълнеше уста, той разправи своите страшни патила.
Полкът им проявил чудеса от храброст и известно време възпирал напора на цялата френска армия. Най-после обаче били сразени, както навярно вече е сразена и цялата британска армия. Ней разгромявал полкове един подир друг. Белгийците напразно се намесили да предотвратят избиването на англичаните. Войниците на Брауншвайг били сломени и побягнали, а техният херцог бил убит. Поражението било пълно. И той се помъчи да удави своята печал от поражението в потоци бира.
Изидор, който бе влязъл в кухнята, чу разговора и изтича да осведоми господаря си.
— Всичко е свършено! — изкрещя той на Джоз. — Английският херцог е пленник; херцогът на Брауншвайг е убит; британската армия е в пълно бягство. Измъкнал се е само един човек и сега той е в кухнята — елате да го чуете.
И Джоз се затътри нататък, където Регулус все още седеше пред кухненската маса, здраво стиснал канчето с бирата. На най-добрия френски език, който можеше да му хрумне и който, искрено казано, бе изпълнен с граматични грешки, Джоз подкани хусаря да му разправи историята си. Колкото повече приказваше Регулус, толкова по-големи ставаха бедите. Той бил едничкият човек от техния полк, който не бил убит на бойното поле. Видял как херцогът на Брауншвайг паднал, как черните хусари се разбягали и как оръдията покосявали шотландците.
— Ами… полк?
— Раздробен на парчета — каза хусарят, при което Паулина извика:
— О, милата ми господарка, ma bonne petite dame — изпадна тя едва ли не в истерия и изпълни къщата с писъците си:
Обезумял от ужас, мистър Седли не знаеше как и къде да търси подслон. Той се втурна от кухнята във всекидневната и хвърли умолителен поглед към вратата на Амелия, която мисис О’Дауд бе затворила под носа му. Но като си спомни с какво презрение му бе отвърнала и като се поспря за миг да послуша до вратата, той тръгна да излезе на улицата, за първи път през този ден. Джоз грабна свещ, огледа се за шапката си със златните галони и я намери на обикновеното й място — на масата в преддверието. Тя бе сложена до огледалото, пред което Джоз имаше навик да кокетира, като завиваше страничните си къдрици и накривяваше под подходящ ъгъл шапката си, преди да се появи пред хора. Силата на навика е толкова голяма, че дори и сред ужаса, в който бе изпаднал, той започна механично да опипва косата си и да нагласява шапката си накриво. После погледна смаян бледото лице в огледалото пред него, като съсредоточи поглед особено върху мустаците, които в продължение на седем седмици, откакто се бяха появили на света, бяха буйно пораснали. «
