Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 250

— Вярно. Не си идвала. Обаче го караше да отива другаде. И сега идваш да ми го вземеш, така ли? — продължи тя с по-отчаян глас. — Той беше тук, но сега го няма. Беше седнал на онзи диван. Не се докосвай до него. Седяхме там и приказвахме. Аз бях на коленете му и обвивах с ръце шията, му. И тогава заедно изрекохме «Отче наш». Да, той беше тук и тогава дойдоха и го взеха. Но той ми обеща, че ще се върне.

— Да, мила, ще се върне — каза Ребека, трогната въпреки желанието си.

— Погледни — каза Амелия, — това е неговият колан — нали цветът му е хубав? — И тя взе пискюла и го целуна. По някое време на деня тя го бе опасала около кръста си. Сега бе забравила яда си, ревността си, изглажда, дори и присъствието на съперницата си. Пристъпи безмълвно и почти с усмивка на лице към леглото и започна да гали възглавницата на Джордж.

Ребека си излезе също така безмълвно.

— Как е Амелия? — запита Джоз, който продължаваше да седи на стола все в същото положение.

— Трябва някой да стои при нея — каза Ребека. — Струва ми се, че никак не е добре. — И тя си отиде с много сериозно лице, като отказа на молбите на мистър Седли да остане за ранния обед, който беше поръчал.

По природа Ребека беше добродушна и услужлива. И тя изпитваше към Амелия по-скоро обич, отколкото ненавист. Дори тежките й думи, колкото и укоризнени да бяха, всъщност я ласкаеха — те представляваха само стонове на една смазана от поражение жена. Когато срещна случайно мисис О’Дауд, която съвсем не се беше успокоила от проповедите на епископа и се разхождаше отчаяно в парка, Ребека я спря, за голямо учудване на съпругата на майора. Тя не бе свикнала на подобни прояви на учтивост от страна на мисис Родън Кроли. Ребека я осведоми, че клетата малка мисис Озбърн се намира в отчаяно положение и че е почти обезумяла от скръб, и веднага изпрати добросърдечната ирландка да види дали не би могла да утеши младата си любимка.

— Аз си имам достатъчно собствени грижи — каза мрачно мисис О’Дауд, — и мислех, че клетата Амелия днес не би желала да й се правят посещения. Но ако тя е тъй зле, както казвате, и ако вие, която така много я обичахте, не можете да се погрижите за нея, тогава, бога ми, ще опитам дали ще мога да й бъда полезна. И тъй довиждане, госпожо. — И като изрече тези думи и тръсна глава, дамата с часовника си взе сбогом с мисис Кроли, като никак не се показа благосклонна към присъствието й.

Когато тя отмина, Беки я изгледа с усмивка на уста. Тя имаше много силно чувство за хумор и надменният поглед, който отдалечаващата се мисис О’Дауд й хвърли през рамо, почти наруши сериозността на мисис Кроли. «Моите почитания към вас, прекрасна госпожо, и много съм доволна, че ви виждам тъй весела — помисли си Пеги. — Не вие ще си изплачете очите от скръб.» С тези мисли в главата тя отмина и бързо се отправи към жилището на мисис Озбърн.

Клетата душица стоеше все още край леглото, където я бе оставила Ребека, почти обезумяла от скръб. Съпругата на майора, която беше по-силна по дух, се опита да стори всичко възможно, за да утеши младата си приятелка.