Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 253

— Видгнете я — каза Джоз, — тя трябва да стане, настоявам. — И той тропна енергично с крак. — Казвам, че вече поръчах конете — да, конете са поръчани. Всичко е готово, и…

— И какво? — запита мисис О’Дауд.

— Тръгвам за Гант — отвърна Джоз. — Всички заминават. Има място и за вас! Тръгваме след половин час.

Майоршата го погледна с безкрайно презрение.

— Няма да се помръдна, докато О’Дауд не ми даде нареждане — заяви. — Вие можете да тръгнете, мистър Седли; но бога ми, Амелия и аз оставаме тук.

— Не, тя непременно ще дойде с мене — каза Джоз, като отново тропна с крак. Мисис О’Дауд сложи ръце на кръста си и застана пред вратата на спалнята.

— При майка й ли искате да я заведете — запита тя, — или пък самият вие желаете да се приберете при мамичка? Довиждане — приятно пътуване. Bon Voyage , както казват французите, и послушайте съвета ми да си обръснете мустаците, иначе ще ви докарат някоя беля.

— По дяволите! — изкрещя Джоз, обезумял от страх, от ярост и от унижение. В този критичен момент влезе Изидор, който също ругаеше.

— Pas de chevaux, sacrebleu ! — изсъска разяреният прислужник.

Нямаше никакви коне. Джоз не беше единственият човек в Брюксел, който него ден бе обхванат от паника.

Ако страхът на Джоз сега бе голям и жесток, преди да измине нощта, той се изостри толкова, че го докара едва ли не до безумие. Споменахме вече, че възлюбленият на Паулина също беше в редовете на войската, тръгнала да се срещне с император Наполеон. Този човек бе жител на Брюксел и белгийски хусар. Войниците на неговото отечество се проявиха в тази война с всичко друго, но не и с храброст и младият Ван Кустум, Паулининият обожател, беше прекалено добър войник, за да не послуша заповедта на своя генерал да избяга. Докато беше в казармата в Брюксел, младият Регулус (той бе роден в революционни времена) си бе намерил голямо удобство и прекарваше почти всичките си свободни часове в кухнята на Паулина. И когато преди няколко дни си взе сбогом с разплаканата любима, за да тръгне на поход, джобовете и кобурите на пистолетите му бяха натъпкани с хубави неща за ядене от нейния килер.

Що се отнасяше до полка му, настоящият поход бе вече свършен. Той съставляваше част от дивизията, намираща се под командата на законния му владетел, Оранския принц. И ако се съдеше по дължината на сабите и мустаците, по пищността на униформата и екипировката, Регулус и другарите му представляваха най-смелата дружина, която тръбата бе призовала на бой.

Когато Ней се втурна срещу идващите насреща му съюзни войски, които се местеха от една позиция на друга, докато пристигането на многочислената британска армия от Брюксел промени характера на битката при Катр Бра, полкът, към който се числеше Регулус, показа най-голяма дейност при отстъплението пред французите. Ескадроните на този полк биваха прогонвани от всяка позиция, която заемаха с голяма енергичност. Движенията им биваха възпирани само от напредването на британците в техния гръб, така че неприятелската кавалерия (за чиято кръвожадност и упоритост няма достатъчно силни укори) най-после получи възможност да дойде и се срещне отблизо със смелите белгийци пред нея. Те предпочетоха да се сблъскат с британците, отколкото с французите, и веднага дадоха гръб, като се втурнаха през намиращите се зад тях английски полкове и се разпръснаха по всички посоки. В действителност полкът не съществуваше вече. Той не се намираше никъде. Нямаше никаква главна квартира. Регулус се озова съвсем сам, впуснал се да бяга с коня си на много мили от бойното поле. И къде беше по-естествено да търси подслон, ако не в онази кухня и онези верни обятия, в които Паулина тъй често го бе приютявала?