Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 245

През деня съобщиха тези мнения едно по едно на мистър Седли. Разправиха му как херцог Уелингтън се опитал да събере войската си, чието напредване било напълно смазано предишната нощ.

— Смазано, ами! — възкликна Джоз, който по време на закуска биваше много сърцат. — Херцогът е отишъл да срази императора, както е сразил преди това всичките му генерали.

— Книжата му са изгорени, вещите му са пренесени другаде, а квартирата му се приготовлява за херцога на Далмация — отвърна вестителят на Джоз. — Научих го от собствения му главен лакей. Хората на граф де Ришмон прибират всичко. Негово сиятелство вече е избягал, а графинята само чака да приберат сервизите, за да се присъедини към френския крал в Остенде.

— Френският крал е в Гант, човече — отвърна Джоз, давайки вид, че не му вярва.

— Снощи е избягал от Брюж, а днес потегля от Остенде. Граф де Бери е взет пленник. Които искат да са в безопасност, трябва бързо да тръгват, тъй като утре ще вдигнат бентовете на каналите и тогава кой ще може да избяга, когато цялата страна бъде наводнена?

— Глупости, човече, ние сме трима срещу един, срещу цялата войска, която Наполеон може да изправи на бойното поле — противопостави му се мистър Седли. — Австрийците и руснаците също вече са на път. Той трябва да бъде смазан и ще бъде смазан — каза Джоз, като удари с ръка по масата.

— В Йена прусаците бяха трима към един, а той пипна войската и държавата им за една седмица. В Монмирай бяха шест към един и той ги разгони като овце. Вярно, австрийската армия е потеглила, но начело вървят императрицата и кралят на Рим. А пък руснаците, ха! — руснаците ще се оттеглят. А за англичаните няма да има никаква пощада заради жестокостта, с която са се отнасяли към нашите юнаци на техните ужасни кораби. Ето вижте, това го има тук черно на бяло. Това е прокламацията на негово величество краля и император — каза Изидор, който сега вече се проявяваше като отявлен Наполеонов привърженик. И като извади от джоба си споменатия документ, той го мушна строго пред лицето на господаря си и вече поглеждаше към фрака и другите скъпоценности като към свои собствени притежания.