Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 246

Джоз бе ако не още сериозно изплашен, то поне значително разтревожен.

— Дай ми жакета и шапката — каза той — и ме последвай. Сам ще отида да видя дали тези сведения са верни.

Изидор се изпълни с ярост, като видя как Джоз си сложи фрака с галоните.

— По-добре ще е, ако милорд махне военната дреха — каза той. — Французите са се заклели да не проявяват милост към нито един английски войник.

— Тихо, момче! — каза Джоз все още с решителен вид и мушна ръка в ръкава с непоколебима твърдост. И докато извършваше тази героична постъпка, пред него се появи мисис Родън Кроли, която бе дошла да посети Амелия в този критичен момент и бе влязла, без да позвъни на вратата на преддверието.

Ребека беше облечена много спретнато и изящно. Спокойният й сън след Родъновото заминаване я бе освежил, а усмихнатите й розови бузи бяха много приятни за гледане, когато физиономиите на всички други хора в града носеха отпечатък на най-дълбока унилост и загриженост. Тя се разсмя на позата, в която бе заварила Джоз, както и на извиванията и конвулсиите, с които пълнят джентълмен наместваше тялото си в жакета с галоните.

— Да не би да се готвите да постъпвате във войската, мистър Джоузеф? — каза тя. — Никой ли няма да остане в Брюксел да защищава нас, клетите жени?

Джоз успя да нахлузи жакета и пристъпи напред, цял поруменял, като мърмореше, заеквайки, разни извинения пред хубавата посетителка.

— Как се чувствувате след тазсутрешните събития, след умората от бала миналата нощ?

Monsieur Изидор изчезна в съседната спалня и отнесе халата на цветя.

— Колко е мило от ваша страна, че питате — каза тя, стискайки с две ръце десницата му. — Колко хладнокръвен и спокоен изглеждате, докато всички останали са тъй изплашени! Как е нашата мила малка Еми? Раздялата трябва да е била ужасна.

— Да, просто страшна — каза Джоз.

— Вие мъжете можете да понасяте всичко — отвърна дамата. — Раздялата и опасността не значат нищо за вас. Признайте, че се готвехте да се запишете във войската и да ни оставите на участта ни. Зная, че е така нещо ми казва, че съм права. Толкова се изплаших, когато тази мисъл ми хрумна (защото аз действително мисля понякога за вас, когато съм самичка, мистър Джоузеф), че веднага изтичах да ви помоля да не бягате от нас.

Тези нейни думи биха могли да се разберат по следния начин: «Драги ми господине, ако се случи нещо с войската ни и ако се наложи да бягаме, вие имате много удобна каляска, в която възнамерявам да получа едно място.» Не зная дали Джоз разбра думите й в този смисъл. Но той бе дълбоко огорчен от нейното пренебрежение през време на престоя им в Брюксел. Не бяха го представили на нито един от високопоставените познати на Родън Кроли. Ребека не го бе канила почти никак, тъй като бе твърде плах, за да играе много на карти, а присъствието му еднакво отегчаваше както Джордж, така и Родън. И двамата може би не желаеха да имат свидетел на забавленията, в които заедно се впущаха. «Ах — мислеше си Джоз, — когато се намира в нужда, веднага й идва на ум за мене. Като няма друг, към когото да се обърне, тя се сеща за стария Джоз Седли!» Но независимо от тези съмнения се чувствуваше поласкан от мнението, което Ребека имаше за неговата храброст. Той се изчерви силно и придоби важен вид.