Читать «Панаир на суетата (роман без герой)» онлайн - страница 243

— Сложи шапката на капитана в преддверието — каза той на Изидор, прислужника.

— Може би тя вече няма да му е нужна — отвърна лакеят, като погледна многозначително господаря си. И той също мразеше Джордж, който се държеше към него с типична английска безочливост.

— И попитай мадам дали ще дойде на закуска — каза мистър Седли с голяма величественост, като се срамуваше да разговаря с един слуга за ненавистта си към Джордж. Истината е, че преди това той много пъти бе подхвърлял обидни думи за зет си пред прислужника.

Уви! Мадам не можела да дойде на закуска и да нареже хубавите tartines , които мистър Джоз обичаше. Мадам била твърде зле и се намирала в ужасно състояние след заминаването на съпруга си. Така каза камериерката. Джоз прояви съчувствието си, като й наля голяма чаша чай. Това бе неговият начин да изразява нежността си. А сега той отиде още по-далеч — не само че й изпрати закуска, но започна да си мисли какви деликатеси би могла да пожелае за обед.

Изидор, прислужникът, наблюдаваше много сърдито, докато слугата на Озбърн, нареждаше багажа на господаря си преди заминаването на капитана. На първо място, той мразеше мистър Озбърн, чието държане към него, както към всички по-нискостоящи, бе твърде властническо (а прислужниците от континента не обичат да се отнасят към тях безочливо, както към нашите по-благонравни слуги в Англия). На второ място, той се ядосваше, че толкова ценности щяха да се изплъзнат от неговите ръце, за да станат притежание на другиго, когато бедата щеше да връхлети англичаните. Както той, така и много други хора в Брюксел и в Белгия не изпитваха никакво съмнение, че англичаните щяха да претърпят поражение. Почти всички бяха уверени, че императорът ще раздели пруската и английската армии, ще сломи и двете една подир друга и ще навлезе в Брюксел, преди да изминат три дни. И тогава всички движими вещи на сегашните му господари, които щяха да бъдат или убити, или бегълци, или пленници, щяха да станат законно имущество на monsieur Изидор.

Докато помагаше на Джоз при неговия труден и сложен всекидневен тоалет, този верен слуга си представяше какво ще направи със същите тези предмети, с които украсява външността на господаря си. Той ще подари сребърните парфюмени шишета и тоалетните принадлежности на една млада дама, към която изпитваше известни чувства, а английските прибори за маса и голямата рубинена игла ще запази за себе си. Тя ще изглежда много добре върху една от прекрасните ризи с дантелени нагръдници заедно с шапката със златния галон и украсения с металически закопчалки фрак (а той може лесно да се прекрои, за да му стане точно по мярка), с бастуна със златната дръжка на капитана и с големия двоен рубинов пръстен, който ще поръча да превърнат в чифт чудесни обици. Всички тези неща ще направят от него превъзходен Аполона и тогава madmoiselle Рейн ще му стане лесна плячка. «Ех, как ще ми приличат тези копчета за ръкавели! — мислеше си той, като ги прикрепяше върху маншетите над дебелите меки китки на мистър Седли. — Жадувам за копчета за ръкавели; ами ботушите на капитана с пиринчените шпори в съседната стая, corbleu ! Как ще привлекат те вниманието на хората, когато се разхождам по булеварда!…» И тъй, докато monsieur Изилор държеше с пръсти носа на господаря си и бръснеше долната част на лицето му, въображението му се разхождаше из парка и той се виждаше облечен във фрак и дантелен нагръдник, заедно с madmoiselle Рейн. Той се помайваше мислено край брега и наблюдаваше лодките, които плуваха бавно под хладните сенки на дърветата край речния ръкав, или пък се разхлаждаше с бира на скамейката на една бирария по пътя към Лекен.